40-годишен мъж разказал преживелиците си пред местен лекар, а той бе така добър да ни сподели: „Въпреки работата ми с него, когато заговори за това, той се разтреперва. Изминаха месеци от случката, но стресът не го напуска. Разказът му е достоверен, тестовете показват нормална работа на мозъка, но преживяването е оставило много дълбок отпечатък в съзнанието му“.
Със съдействието на медика екипът ни установи пряка връзка с мъжа, при изричната уговорка видеоизлъчването и статията да не разкриват истинската му самоличност. В такъв малък град това би било пагубно за неговото име и трудова заетост сред хората, които „не вярват на тези работи“.
Нарекохме го Коста Колев – мъж, който си изкарва прехраната с честен труд, женен, с две деца. Има стройна осанка, приятна външност и ведър поглед. Посреща ни с усмивка, която изчезва от лицето му при споменаването на събитието от 17 октомври 2024 г. – дата, запечатала се завинаги в съзнанието му.
С дълги кални нокти
Денят е студен. Надвечер, когато започва да се спуска мъгла, Коста се отправя по работа с личния си автомобил към село Безмер, на осем километра от града. Асфалтовият път се вие покрай гробищата на Тервел. Колата се движи със скорост от 80 км, когато след крайпътната топола „от нищото“ се появява жена. „Цялата беше облечена в черно. Гледам я, но не виждам лицето `и, покрито с черен воал до кръста. Ръцете `и бяха окаляни, с дълги и кални нокти с жълта пръст. Имаше бели, мръсни ботуши до коляно и вида на човек, ровил в пръстта. Махна с ръка да спра.“При вида на непознатата Коста решава, че няма да я качи в колата си, но се случва нещо неочаквано: „Натискам педала за газта, а колата не върви! Разбрах, че нещо става, уплаших се, а двигателят изключи точно когато стигнах до нея! Колата спря, жената се качи на задната седалка и с повелителен тон рече: „Карай!“. Попитах: „Къде да карам?!“, но тя не отговори“.
Оттук мериш 120 крачки и копаеш
За изненада на Коста автомобилът потегля безпрепятствено и долу, в ниското, при безлюдната местност Саламана, дочува думите: „Спри тук! Нищо не казваш, нищо не искаш?“. „Гласът `и беше леко дрезгав, плътен и рязък. В този миг си помислих, че тя иде от мъртвите, при които е ровила и похапвала…“.Ужасен от тази мисъл, Коста изтръпва и загубил „ума и дума“, отронва: „Нищо не искам…“, при което странната жена му казва: „Трябваше да искаш!“. После тя, слизайки от колата, го наставлява: „Оттук мериш 120 крачки и копаеш“ и потъва в нощта. Облекчен от нежеланото присъствие, с пълна газ Коста стига до с. Безмер с единственото желание да се завърне благополучно у дома си. „Нито съм копал, нито ще копая“, категоричен е той след срещата със странната непозната. „Тръпки ме полазват само като си спомня за нея...“, чистосърдечно споделя развълнуваният събеседник.
Любопитно дали Коста все пак не е събрал смелост и при потеглянето да види накъде поема жената. „Погледнах по навик в огледалото за обратно виждане, но нямаше никого – нито на уличното платно, нито встрани от пътя – продължава след лека пауза той. – Тя изчезна така незабележимо, както се появи, сякаш се беше „стопила“ в мъглата...“
Двама отиват, един се връща
Впрочем това не е единственият случай, когато жив човек среща, да ги наречем, странни жени до Гробищния парк в Тервел. Местните разказват историята и на двама братя, които на Задушница не отишли на гробищата сутринта, както обичаят повелява, а замръкнали. Тогава им се явили две женски фигури. Не е известно какво са сторили на двамата мъже, но единият умира, а другият се връща в града в тежко психическо състояние и бъртвежи, от които се разбира за страшната среща. Възможно ли е да са видели духове или същества от други светове?Вълчият кладенец
Историята на Тервел пази и още едно прелюбопитно предание. Някога, по време на турското владичество селището се е наричало Куртбунар, което означава „Вълчи кладенец“ или „Изворът на вълка“ (от турски). Местните разказват за глутница вълци, които притеснявали хората с набезите си. Тогава хайка от ловджии ги избили, но един от тях оцелял. Единакът се скитал сам. Жаден, обикалял сухите земи на безводна Добруджа, докато намерил място, където блика вода – кладенеца на селото. Той започнал да пие, но духовете от убитите му другари го призовали. Животното се навело прекалено много, паднало в кладенеца и се удавило. По-късно селяните намерили тялото му и нарекли мястото „Куртбунар“, за да напомня за това събитие.Мястото има особена сила. Тук се появяват образите на починали, а някои избрани хора проявяват способности да предсказват събития, да лекуват и да помагат на общността, където живеят.
Един от тях е Динко Господинов, който ми е разказвал как три светлини и странни гласове го отвеждат в полунощ на гробището преди деня, в който дарбата му да предсказва чрез духовете на починали се проявява. С тези си способности да гледа чрез светлината на запалени свещи той стана прочут не само в града, но и сред посетители от различни краища на страната.
