Худ. Алфонс дьо Ньовил, обществено достояние, Wikimedia Commons
В широко обсъждано интервю в YouTube канала The Diary of a CEO, гледано от милиони зрители само за първите пет дни, британският журналист и писател Греъм Ханкок развива една от най-провокативните си тези за изгубената човешка история. Беседата води Стивън Бартлет, предприемач и медиен водещ, чийто канал се е превърнал в платформа за дълги, задълбочени разговори с учени, мислители и автори, поставящи под въпрос установените представи за света.
Според Ханкок митът за Атлантида не е просто философска алегория на Платон или плод на човешкото въображение, а отзвук от истинско събитие - глобален катаклизъм, случил се в края на последната ледникова епоха, преди около 12–13 хиляди години. По думите му този катаклизъм е бил внезапен и опустошителен. Довел е рязкото застудяване, мащабните наводнения и е отключил разрушителни природни стихии, които са погълнали милиони човешки животи. Ханкок предполага, че причината може да е космическо въздействие - сблъсък с фрагменти от комета, довел до рязък климатичен срив и верига от бедствия.
Напреднали за времето си култури - включително цивилизацията, която по-късно ще бъде запомнена като Атлантида - са били унищожени или принудени да изчезнат от историческата сцена. Оцелелите са разнесли откъслечни устни предания и спомени за „света отпреди“, които с времето са се превърнали в митове, легенди и свещени разкази, предавани през поколенията. Така, според Ханкок, в основата на много древни предания стои истинска човешка памет за изгубена цивилизация и за деня, в който светът се е променил необратимо.
В интервюто Ханкок многократно подчертава, че този разказ за Атлантида е предупреждение към настоящето. Той прави сравнение между древната цивилизация, която вероятно е смятала себе си за стабилна и защитена, и днешния глобализиран свят. Според него съвременната цивилизация живее с усещането, че управлява природата чрез технологии и наука, но всъщност е изключително уязвима.
Ханкок предупреждава, че и днес човечеството е изправено пред истински опасности - космически обекти, климатични сривове, глобални природни катастрофи - и че сложната мрежа от системи, от които зависи модерният живот, може да се разпадне за изключително кратко време.
Енергията, храните, общуването и логистиката са взаимно свързани, а срив в една от тези области би предизвикал лавинообразен разпад. В този смисъл, по думите му, ние може би сме дори по-крехки от древните, защото сме изгубили умението да разпознаваме и помним големите кръговрати на катастрофи.
Британският писател и журналист смята, че отказът на съвременната наука да разглежда сериозно подобни сценарии не ни прави по-защитени, а по-скоро ни лишава от историческа памет. Той настоява, че митът за Атлантида и разказите за древен катаклизъм не са измислици, а кодирани предупреждения, оставени от хора, преживели края на един свят. И ако не ги чуем навреме, рискуваме да повторим същата съдба - този път с отворени очи и с усещането, че катастрофата е „невъзможна“.
