Изображение: Георги Илиев
Министерството на войната на САЩ публикува през тази година голяма част междуведомствен архив от документи за НЛО. Това съкращение често се свързва с летящи чинии, извънземни и паранормални явления. Първоначалното намерение при въвеждане на термина обаче е било различно: той се е отнасял до всякакви наблюдавани явления в небето, които нямат просто обяснение. Избрахме да ви разкажем за някои от по-ярките свидетелства, описани в публикуваните архиви.
Това не е НЛО, а втората част на ракетата ви...
На 4 декември 1965 г. от космодрума във Флорида е изстрелян американският космически кораб „Джемини 7“. Астронавтите Франк Борман и Джеймс Ловел трябвало да прекарат две седмици в ниска околоземна орбита като това за времето си било рекорд. Другата им задача била да направят първото в света сближаване на космически кораби (С „Джемини 6А“ ).
Няколко минути след излитането, втората степен на ракетата „Титан 2“ се отделя от „Джемини 7“ и астронавтите обръщат космическия кораб на 180 градуса, за да я видят. Отделилата се ракетна степен прелита през облак от отломки и замръзнали течни капчици. Според аудиозаписите на разговорите между командната зала и астронавтите обаче, наблизо е имало и нещо друго.
„Джемини 7“ (Ловел):
- Виждаме обект. Прилича на спътник, който се движи от север на юг, може би по полярна орбита. Движи се приблизително със същата скорост като нас.
Хюстън (CAPCOM):
- Разбрано. Проверяваме.
(малко по‑късно)
„Джемини 7“ (Борман):
- Не сме сигурни какво е. Там е, заедно с нас.
След анализа в Хюстън:
Хюстън (CAPCOM):
- „Джемини 7“, този обект е вашата втора степен.
„Джемини 7“:
- Разбрано. Това обяснява нещата.
След няколко минути обсъждане е решено полетът да продължи по план. Не е направен опит за приближаване до обекта - маневрирането през облака от отломки и отклонението от плана на мисията било твърде рисковано. Това, което астронавтите са видели там, остава загадка.
Светещият парашут, който се разпадна
На 27 септември 1950 г. двама полицаи от Филаделфия патрулирали района с кола. Изведнъж видели нещо да се спуска от небето. Първоначално мислели, че е парашут, но като го разгледали внимателно, разбрали че не е. „Парашутът“ се спуснал върху поле. Полицаите се приближили до него - определят диаметъра му на около 2 м. Излъчвал странно лилаво сияние, наподобяващо мараня.
Служителите на реда повикали още двама свои колеги и заедно се опитали да вземат предмета. Това довело до неговото разпадане. От него останала „следа без мирис“. След 25 минути предметът изчезнал напълно.
Липсва обяснение за случилото се. Докладът просто е заведен в архива с наблюдения на неидентифицирани обекти.
Ние сме ФБР - не отговаряме за чиниите, звънете на ВВС
9 август 1952 г. Телеграфът в кабинета на директора на ФБР Дж. Едгар Хувър започва тревожно да трака. Пристигналото съобщение с означение „спешно“ е от Южна Каролина. В 21:30 ч. двама служители на местния плутониев завод в Савана Ривър видели синьо сияние с форма на чинийка с оранжев ръб. Чинийката летяла с висока скорост и се насочила на североизток. Хувър отговорил, че НЛО-тата не са грижа на неговото бюро, а на Военновъздушните сили, и им препратил съобщението, е отбелязано в сводката на военното министерство.
Разтревожени учени докладват на 116 страници
Архивът на Пентагона съдържа и 116-страничен доклад от учени. В него те описват как в периода 1948-1950 г. зелени сфери, дискове и „огнени топки“ редовно кръжели в близост до изследователския център „Сандия“ в Ню Мексико, където се разработвали ядрени оръжия. Обектите прелитали по небето, маневрирали рязко, после изчезвали или експлодирали.
„Съобщава се, че огнено кълбо е прелетяло над околностите на Сокоро, Ню Мексико, в 8:26 ч. сутринта на 24 юли 1949 г. Налично е оборудване за отлагане на частици, разработено от проекта за изследване на аерозоли на Минното училище в Ню Мексико, така че е решено систематично да се събират частици във въздуха с надеждата да се получи материал, свързан с огненото кълбо“, се казва в документите по случая.
Анализът разкрива наличието на медни частици и медни съединения във въздуха, със следи от кобалт и никел. Изследователският център излиза с предположението, че са наблюдавани метеорити и учените решават да свикат експертен съвет. Никой обаче не можа да обясни защо метеоритите бомбардират едно и също място повече от година, без да оставят видими следи, или защо са привлечени като магнит към ядрена лаборатория.
Проведени са тайни научни конференции и семинари, посветени на феномена, но никой не може да даде отговор на случващото се. В крайна сметка въпросът стига до щаба на Стратегическото въздушно командване, което изпраща комисия на мястото, за да определи дали има заплаха за американската програма за специални оръжия. Но отново не се стигнало до някакво логично обяснение.
Космонавтски хумор
Неидентифицираният обект от първия случай, разказан в тази статия, ражда един каламбур още същия месец. Негови автори са астронавтите на борда на „Джемини 6А“ - Уолтър Шира и Томас Стафорд. Те решават да се пошегуват с все още стреснатите си колеги от „Джемини 7“. Тече мисията за първото в историята контролирано сближаване на два пилотирани космически кораба в орбита. На 15 декември двата кораба летят в непосредствена близост един до друг в продължение на няколко часа, преди „Джемини 6А“ да се подготви за спускане към Земята. Изведнъж по радиото се чува:
- „Джемини 7“, тук е „Джемини 6А“. Наблюдаваме обект, който прилича на спътник, движещ се от север на юг, вероятно по полярна орбита. Траекторията е много ниска и изглежда, че ще навлезе отново в атмосферата. Чакайте, ще се опитам да го прихвана.
Разнасят се звуци на хармоника и звънчета, напомнящи „Jingle Bells“.
Оказва се, че Шира е качил на борда тайно малки музикални инструменти на борда и е решил да се пошегува с колегите си заради по‑ранните им тревожни доклади. Намекът е, че „обектът“, движещ се по полярна орбита, е Дядо Коледа - намигване с послание, че не всяко „неидентифицирано“ наблюдение трябва да се приема буквално.
