Изображение: Г.Илиев
Как срещата със смъртта на друг човек може да промени из основи представата на живия за собствената му преходност, за загубата и за продължението на съзнанието отвъд тялото? Обзор на няколко изследвания по темата прави сайтът iflscience.com.
Когато някой си отива, близките понякога го усещат преди самия физически край. И това променя представата им за нея. Има много свидетелства на хора, които твърдят, че са усетили или дори преживели смъртта на друг човек - понякога в самия момент на настъпването й, друг път малко преди или след това. В науката тези явления са известни като споделени преживявания на смъртта.
За разлика от преживяванията близо до смъртта, при които човекът, намиращ се на ръба между живота и смъртта, разказва за необичайни усещания, тук става дума за преживяванията на свързани с него живи и здрави хора. Те могат да бъдат роднини, близки, грижещи се за умиращия, а понякога дори напълно непознати за него.
Някои разказват, че са видели образа на умиращия, други са чули гласа му или са усетили присъствието му. Има и хора, които описват нещо по-трудно за научно обяснение - внезапна, необичайно силна увереност, че някой е починал, без все още да са получили подобна новина.
Понякога усещането предхожда самото известие за смъртта. Изследване от 2022 г., публикувано в American Journal of Hospice and Palliative Medicine, разглежда 146 подобни преживявания, съобщени от 121 души в Италия, Мексико, Бразилия и Тайван. Около 47% от тях са настъпили преди смъртта на близкия, а 39% - след нея. Приблизително три четвърти са били визуални, слухови или свързани с много силно усещане за присъствието или отминаването на другия. Някои са се случили насън, други - в напълно будно състояние.
Според Инес Тестони, професор по социална психология в Университета в Падуа и ръководител на магистърска програма по изследване на смъртта и края на живота, тези явления не изглежда да са ограничени до определена култура или религиозна система.
Един от най-интересните въпроси е как тези преживявания променят отношението към смъртта. Разбира се, когато човек загуби близък, е напълно възможно скръбта и силният психологически стрес да породят усещане за неговото присъствие, сънища или дори зрителни и слухови възприятия. Психиката понякога продължава да поддържа връзката с починалия по начини, които могат да изглеждат изключително реални.
Но има и много необясними неща, които не могат да се обяснят просто с определени функции на мозъка и психиката в моменти на скръб. Например когато някой усети смъртта на друг човек, преди да научи за нея, или когато преживяването е свързано с непознат умиращ. Инес Тестони и колегите й не са изследвали причините за тези явления, затова и не предлагат категоричен отговор. Те обаче обръщат внимание на последиците за хората, които минават през тях.
Много от участниците в изследването споделят, че след подобен момент започват да гледат на смъртта по съвсем различен начин. За тях тя вече не изглежда непременно като окончателно прекратяване на съществуването. Те започват да възприемат тялото като нещо, което умира, докато съзнанието може би продължава да съществува в друга форма или измерение и понякога дори да общува с живите. Така едно преживяване, продължило само няколко секунди или минути, може да промени цялостното отношение на човека към собствената му преходност и към загубения близък.
Тестони уточнява, че хората рядко споделят подобни истории. Страхуват се, че ще бъдат възприети като ирационални или психически нестабилни. Затова изследователката смята, че психолозите, лекарите и екипите за палиативни грижи трябва да посрещат подобни разкази с уважение, а не автоматично да ги определят като патологични.
