Наука

Българка с място в Менделеевата таблица

Мария Спасова е в престижен научен списък

снимка: БНР
снимка: БНР
Името на Мария Спасова ще се свързва с химичния елемент антимон, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици, предаде БНР.
Това е почетeн списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC). Общо сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят ще намерят място в Менделеевата таблица по случай обявяването на 2019-а за нейна международна година и един век от създаването на IUPAC.

Мария Спасова заслужи признанието на Международния съюз по чиста и приложна химия за постиженията си в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери и материали на тяхна основа, използвани в биомедицината, селското стопанство и защитните суперхидрофобни облекла. Тя вече зае мястото си в периодичната система, чието попълване с имена на млади учени ще продължи до средата на следващата година. Българката работи в Института по полимери към БАН, където успя да конструира апарат за нановлакна с приложение в медицината, включително и при лечението на рак.

„Освен че се занимаваме със синтез, охарактеризиране и дизайн на биосъвместими полимери, ние използваме различни съвременни техники, за да ги формоваме. – разказва за работата си в института доц. д-р Мария Спасова. – Една от тези техники е електроовлакняването – авангардна нанотехнология, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в области като медицината, фармацията, тъканното и клетъчното инженерство, за направата на сензори, филтри, защитни военни облекла.”

Именно чрез тази техника в лабораторията на Мария Спасова създават нов материал на основата на хитозан, който се използва като превързочен материал. „Поставен върху раната, материалът спира кървенето ѝ, ако е от отворен тип, не позволява да се развиват бактерии и така тя може и да диша. – разказва още Мария Спасова. – Също така в много от полимерните материали, формовани чрез електроовлакняване, могат да се включват различни лекарства от синтетичен или от природен тип, както и противоракови лекарства. По този начин се подобрява терапевтичното им действие и се намаляват страничните ефекти.”

Друго нейно постижение помага в селското стопанство, където с помощта на авангардната технология растенията биват предпазвани както от вредители, така и от неблагоприятното влияние на околната среда. Имитация на структурата на лотосовото листо пък стои в основата на тъкан за военни облекла. Тъканта не се мокри, тъй като капките върху нея се изтъркулват при наклон, освен това се самопочиства. Това откритие има приложение и във всекидневието и вече се предлагат спрейове на основата на суперхидрофобни материали и наночастици.
Попадането в периодичната система за млади химици е пореден успех за Мария Спасова. През 2008 г. дисертацията й е отличена като една от шестте най-добри в света за последните няколко години от Швейцарския технически университет. Там тя е поканена лично да представи научния си труд, а впоследствие на негова основа са публикувани пет изследователски работи в най-авторитетни научни издания. И въпреки че скоро след това печели стипендия за специализация от белгийското правителство и има възможност да остане за постоянно в Белгия, Мария Спасова решава там да надгради знанията си, а после да се завърне в България и да прави наука.

„У нас условията са различни от финансова гледна точка, апаратурно оформление и материална база – казва Мария Спасова, уточнявайки, че не се смята за щастливо изключение сред колегите си. – Но като цяло българските химици много добре стоят в международната класация, тъй като един учен се оценява по неговите наукометрични показатели. Така че публикуваме, патентоваме, имаме много цитати, поставени сме добре и сме разпознаваеми.”
Името на българския учен няма да присъства вечно в Менделеевата таблица, но както казва Мария Спасова, това е една символика, която ще остане като новина и ще може да се чете дори след сто години.

Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия” Наука

Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия”

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години Наука

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години

Трусовете са средно на интервал от 3 минути

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог” Наука

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог”

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце! Наука

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце!

Прогнозата е, че в близко бъдеще някои болници ще разполагат с принтери за органи

Небето ще се свие като свитък… Наука

Небето ще се свие като свитък…

Хипотеза: Всмукването на Земята от черна дупка се описва на три места в Библията

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус Наука

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус

Денят на 12 април 1961 г. се ознаменува с великата фраза на Юрий Гагарин „Да тръгваме!“

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната” Наука

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната”

12 април е Международен ден на авиацията и космонавтиката

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята! Наука

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята!

Първата снимка на чудовищната черна дупка е факт

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка” Наука

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка”

Какво казват ДНК тестовете за здравето, произхода, способностите ни и заплашва ли ни генна дискриминация

Дали за пръв път ще видим черна дупка? Наука

Дали за пръв път ще видим черна дупка?

Присъствайте онлайн на голямото събитие - 10 април, 16 часа българско време

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации? Наука

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации?

Вероятно са повишавали чувствителността на колобрите към свръхнискочестотни вибрации

Песента на Вселената Наука

Песента на Вселената

Чуйте целувката на две черни дупки

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете? Наука

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете?

Астронавтките също имат дълга история с космически полети

Опашати мечти Наука

Опашати мечти

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

*