Подкрепете ни!




Наука24 октомври 2018

Българка с място в Менделеевата таблица

Мария Спасова е в престижен научен списък

снимка: БНР
снимка: БНР
Името на Мария Спасова ще се свързва с химичния елемент антимон, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици, предаде БНР.
Това е почетeн списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC). Общо сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят ще намерят място в Менделеевата таблица по случай обявяването на 2019-а за нейна международна година и един век от създаването на IUPAC.

Мария Спасова заслужи признанието на Международния съюз по чиста и приложна химия за постиженията си в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери и материали на тяхна основа, използвани в биомедицината, селското стопанство и защитните суперхидрофобни облекла. Тя вече зае мястото си в периодичната система, чието попълване с имена на млади учени ще продължи до средата на следващата година. Българката работи в Института по полимери към БАН, където успя да конструира апарат за нановлакна с приложение в медицината, включително и при лечението на рак.

„Освен че се занимаваме със синтез, охарактеризиране и дизайн на биосъвместими полимери, ние използваме различни съвременни техники, за да ги формоваме. – разказва за работата си в института доц. д-р Мария Спасова. – Една от тези техники е електроовлакняването – авангардна нанотехнология, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в области като медицината, фармацията, тъканното и клетъчното инженерство, за направата на сензори, филтри, защитни военни облекла.”

Именно чрез тази техника в лабораторията на Мария Спасова създават нов материал на основата на хитозан, който се използва като превързочен материал. „Поставен върху раната, материалът спира кървенето ѝ, ако е от отворен тип, не позволява да се развиват бактерии и така тя може и да диша. – разказва още Мария Спасова. – Също така в много от полимерните материали, формовани чрез електроовлакняване, могат да се включват различни лекарства от синтетичен или от природен тип, както и противоракови лекарства. По този начин се подобрява терапевтичното им действие и се намаляват страничните ефекти.”

Друго нейно постижение помага в селското стопанство, където с помощта на авангардната технология растенията биват предпазвани както от вредители, така и от неблагоприятното влияние на околната среда. Имитация на структурата на лотосовото листо пък стои в основата на тъкан за военни облекла. Тъканта не се мокри, тъй като капките върху нея се изтъркулват при наклон, освен това се самопочиства. Това откритие има приложение и във всекидневието и вече се предлагат спрейове на основата на суперхидрофобни материали и наночастици.
Попадането в периодичната система за млади химици е пореден успех за Мария Спасова. През 2008 г. дисертацията й е отличена като една от шестте най-добри в света за последните няколко години от Швейцарския технически университет. Там тя е поканена лично да представи научния си труд, а впоследствие на негова основа са публикувани пет изследователски работи в най-авторитетни научни издания. И въпреки че скоро след това печели стипендия за специализация от белгийското правителство и има възможност да остане за постоянно в Белгия, Мария Спасова решава там да надгради знанията си, а после да се завърне в България и да прави наука.

„У нас условията са различни от финансова гледна точка, апаратурно оформление и материална база – казва Мария Спасова, уточнявайки, че не се смята за щастливо изключение сред колегите си. – Но като цяло българските химици много добре стоят в международната класация, тъй като един учен се оценява по неговите наукометрични показатели. Така че публикуваме, патентоваме, имаме много цитати, поставени сме добре и сме разпознаваеми.”
Името на българския учен няма да присъства вечно в Менделеевата таблица, но както казва Мария Спасова, това е една символика, която ще остане като новина и ще може да се чете дори след сто години.

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г. Наука

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Европейците са били доста мургави до римско време Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей Наука

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей

Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци

Апаратът Blue Ghost успешно кацна на Луната Наука

Апаратът Blue Ghost успешно кацна на Луната

Само половин час по-късно вече изпращаше снимки от повърхността на естествения ни спътник

На какъв език си говорят изкуствените интелекти помежду си Наука

На какъв език си говорят изкуствените интелекти помежду си

„О, всъщност и аз съм AI асистент. Каква приятна изненада!"

Квантовата телепортация е факт Наука

Квантовата телепортация е факт

Процесорите, които правят изчисления с помощта на кюбити, заприличват на времеви кристали

В квантовия свят не се открива разлика между минало и бъдеще Наука

В квантовия свят не се открива разлика между минало и бъдеще

Учените още не са намерили източника на времето, но продължават да опитват

Песента на гърбатия кит структурно наподобява човешкия език Наука

Песента на гърбатия кит структурно наподобява човешкия език

Чуйте мелодиите на гигантските животни, сътворени от природата в дълбините на океана

Гъбички превръщат паяците в зомбита Наука

Гъбички превръщат паяците в зомбита

Заразените насекоми полудяват, излагат се на риск и умират, а спорите се разпръскват на воля

Девет пръстена носи новооткритата галактика Булсай Наука

Девет пръстена носи новооткритата галактика Булсай

Астрономите са категорични: виждаме ефекта от галактически сблъсък

Stargate: Крие ли рискове новият AI проект на Тръмп за 500 милиарда долара? Наука

Stargate: Крие ли рискове новият AI проект на Тръмп за 500 милиарда долара?

Гигантите на изкуствения интелект обединяват сили за мащабен проект, насочен към разрастване на технологиите в САЩ

Трусове раздрусаха Санторини Наука

Трусове раздрусаха Санторини

Ще изригне ли вулкан на един от най-красивите гръцки острови?

Още един развенчан мит: уви, организмът ни не се обновява на всеки 7 години Наука

Още един развенчан мит: уви, организмът ни не се обновява на всеки 7 години

Човешкото тяло подменя около 330 милиарда клетки всеки ден