По следите на нова луна

През последните тридесет години астрономите са открили хиляди планети извън Слънчевата система, но никой от тях не е успял да открие така наречената извънземна луна. Последната информация от космическия телескоп Хъбъл със сигурност потвърждава по-ранните твърдения, че е възможно да има луна с големината на Нептун, която е в орбитата на планета, намираща се на 8000 светлинни години от Земята. Това е най-силното доказателство до момента в търсенето на нова луна от екип учени от Университета Колумбия в Ню Йорк

Но дори и те не са абсолютно убедени, че информацията, публикувана в списанието „Science Advances”, е достатъчна, за да се твърди със сигурност, че е открита първата известна на човечеството „екзо-луна” или луна извън Слънчевата система.

„Данните говорят, че луната сякаш е там – казва съавторът на изследването Алекс Тийчи. – Ние сме с пълното съзнание, че твърдението ни е необикновено, затова са необходими и необикновени доказателства. Според нас точно те не ни достигат.”

Спекулациите, че Алекс Тийчи и неговият супервайзър Д-р Дейвид Кипинг са по горещите следи на екзо-луна, са сред най-нашумелите медийни заглавия още преди те да поискат достъп до телескопа Хъбъл. Според изтекла информация от Twitter, търсачите на „екзо-луна” са публикували данни за близо 300 планети извън Слънчевата система, идентифицирани от Космическия телескоп Кеплер.

Спадове в сиянието на звезда Кеплер 1625 ги насочва към планета с размерите на Юпитер, позната като 1625b, а тя е следвана от друго тяло, близо до размера и масата на Нептун.

„Данните от Кеплер определно провокираха интереса ни. Те имат всички признаци, които бихме могли да очакваме от една екзо-луна”, споделя господин Тийчи.

По това време екипът решава да използва телескопа Хъбъл, който е около четири пъти по-чувствителен от Кеплер. Хъбъл трябва да наблюдава засечената планета над 40 часа. Сравнения между информацията на Хъбъл и Кеплер, използвана при техни по-ранни проучвания сочат, че планетата транзитира около 72 минути по-рано от очаквано.

„Това е индикация, че нещо влияе на планетата на гравитационен принцип”, обяснява Тийчи.
И въпреки вярата на Алекс Тийчи и Д-р Кипинг в хипотезата за чужда луна, те са все са още много внимателни в изводите си. „Все още е твърде рано да обявяваме, че сме направили откритие. Спират ни редица трудности и неизвестни” – казва Тийчи – Затова смятаме да подадем информацията в нашата астрономическа общност, която да даде своята оценка и становище по темата.”

Данните сочат, че в случай, че наистина съществува, луната с размери на Нептун би била с около 1.5 % от масата на планетата. Въпреки че се касае за система с гигантски размери, съотношението в масата и разстоянието между двете тела наподобяват тези на Земята и Луната, казва Д-р Хорнър.

Остава мистерия как се образува такава луна, която е по-голяма от всеки сателит в нашата Слънчева система. Противно на Земята, планета 1625b е гигант, състоящ се от газ и в този случай тази луна не може да възникне по начина, по който е формирана нашата Луна.

Едно възможно обяснение на изследователския екип гласи, че луната и планетата са образувани от същия диск, както четирите луни на Юпитер – Ио, Европа, Калисто и Ганимед.

„Ние всъщност не знаем как се е формирала тази луна, но това не означава, че това не се е случило”, казва Д-р Хорнър.
„Когато открихме първите планети и други звезди – например горещите Юпитери – всеки каза, че в това няма никакъв смисъл, защото не е познатият начин, по който очакваме да се образуват планетите. Проблемът е, че ние изграждаме своите идеи според нашите знания и това как се образуват планетите в нашата позната Слънчева система.”

Крис Тини, който оглавява екзопланетарната научна група в Университета в Нов Южен Уелс смята, че намирането на екзо-луни е извънредно труден подвиг.

„Работата е там, че тези луни по принцип са много малки в сравнение с планетите, а откриването на планети е невероятно трудна задача сама по себе си – казва професор Тини, който също не участва в изследването. – Не мисля, че която и да е теория би могла да бъде доказана на този етап. Но едно е сигурно – нещо се случва в тази планетарна система. За да разберем дали има екзо-луна или не, ще трябва да изчакаме поне още една година.”
Това е времето, което е необходимо на 1625b да изпълни цяла орбита около своето слънце и астрономите ще могат да го видят да транзитира отново. Следващата такава възможност ще е през май 2019 година. Алекс Тийчи и Д-р Кипинг искат да инвестират повече време в Хъбъл, но това няма да внесе повече яснота.

„Ако не успеем да разрешим загадката през това време, може би някой друг ще го направи. Ние нямаме нищо против– казва Тийчи. – Ще бъде още по-обещаващо, ако се появи още някой, който получи същите отговори като нас.”

Източник: https://www.abc.net.au/
Превод: Анахид Ангътян

прочети още

По следите на нова луна

Абонирай се за нашия бюлетин