НаукаДжоанна Старкова / 12 февруари 2019

Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом

Френски и български астронавти и учени за успехите и предизвикателствата на Космоса

Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом
В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „Нощ на идеите“. То  дава поле за изява на нови открития и на такива, които вече са доказали своята перспективност. Особено интригуваща е дискусията за предизвикателствата на нашето време.


Снимка: Френски институт в БългарияСнимка: Френски институт в България

При тазгодишното издание фокусът беше върху темите за Космоса, климатичните промени и кръговата икономика. Беше излъчен филмът „Тома Песке - космическият пратеник“ за френския астронавт Тома Песке, прекарал 6 месеца на Международната космическа станция от ноември 2016 г. Филмът разказва за всекидневния живот на станцията и  научните експерименти, провеждани там. Зрителите имаха възможност да съпреживеят вълнението на Песке при излитането към МКС, престоя там и особено при излизането му в открития Космос.

След филма се проведе дебат с френските астронавти Клоди и Жан-Пиер Еньоре, българския космонавт Александър Александров и проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Предлагаме ви най-интересните акценти от дискусията, свързани с приноса на България към космическите изследвания, плановете за мисии до Луната и Марс и предизвикателствата пред космическото бъдеще на човечеството.

Клоди Еньоре е специализирала в невронаука, космонавтика и политик. Обучава се в Звездния град в Русия, като прави своята първа космическа мисия през 1996 г., за период от 16 дни на борда на космическата станция „Мир“. Втората й мисия е от 10 дни на борда на Международната космическа станция през 2001 г., като става първата европейска жена, която я е посетила. След космонавтиката тя преминава в сферата на политиката. Била е делегиран министър по въпросите за научните изследвания и новите технологии, делегиран министър по европейските въпроси, съветник на генералния директор по въпросите за европейската космическа стратегия към ЕКА, както и главен изпълнителен директор на Universcience. В момента тя е специален съветник на генералния директор на Европейската космическа агенция.

Жан-Пиер Еньоре е инженер, командир летец-изпитател и космонавт. Обучаван е в Звездния град в Русия през 1990 г. и е имал две мисии към станция „Мир“. Първата му мисия като резервен член на екипажа е през юли 1993 г. Следващата е през 1999 г. с продължителност от 6 месеца. По време на полета Еньоре провежда космическа разходка извън станцията. След завръщане от полета е назначен за ръководител на Дирекцията за космонавти на Европейския космически център (EAC) в Кьолн. А през 2003 г. става старши съветник на директора на Европейската космическа агенция по въпросите за програмата за ракетите "Союз".

Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на космическия кораб „Союз“. Завършва Висшето военновъздушно училище. През 1979 г. преминава подготовка за полет в Космоса по програмата „Интеркосмос” като борд-инженер на космическия кораб „Съюз“ и орбиталната станция „Салют-6“. Полетът е през юни 1988 г. с продължителност 10 дни. Александров провежда множество експерименти, свързани  с космически технологии, медицина и биология; космическа физика и астрофизика; дистанционно изследване на Земята от Космоса.

Проф. Йорданка Семкова е доктор на физическите науки и професор в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Специалист е в областта на космическото приборостроене, слънчево-земната физика и изследването на радиационните условия в космоса. Участвала е в множество проекти в България и чужбина, сред тях „България 1300“ и „Интербол“. През 2011 г. тя е един от ръководителите, които са работили над апаратурата „Люлин-Фобос“, която е изведена в Космоса с международна автоматична станция за изследване на Марс.

Как изглежда Земята от Космоса?
Космонавт Александър Александров: В Космоса човек осъзнава действителната си същност. Виждаш, че си една прашинка във Вселената, но благодарение на техническия прогрес на човечеството си имал възможност да достигнеш Космоса. И от там да видиш нашата люлка - Земята, и да осъзнаеш  колко е прекрасна тя, както и това, че е много крехка. Виждаш и  тази тънка атмосфера, благодарение на която можем да живеем на нашата планета, и разбираш, че трябва да я съхраним, защото благодарение на нея е възможен животът ни тук.
Аз бях на експедиция в Космоса точно по време на събитията в Персийския залив и наблюдавах какви поражения нанася  тази война. На снимки, направени от Космоса, може да се види замърсяването на реките или пък пожарите, които бушуват на Земята. Един ден си поставих за цел да броя пожарите, които мога да забележа по време на една обиколка около Земята. Броих до 1000 и след това се отказах, тъй като те бяха изключително много. Просто цялата планета гори и димът се разпръсва на стотици хиляди километри.

Какви са ползите за обикновения човек от изследванията на Космоса?
Жан-Пиер Еньоре: Всеки гражданин ползва спътникова връзка с телефон или като иска да разбере какво ще е времето утре. Данъчните се интересуват от снимките на Земята, за да очертават парцелите, които съответстват на съответни данъци. Макдоналдс разглежда Земята, за да разпредели своите ресторанти там, където им се струва най-удачно. Засега бизнесът се развива основно в областта на телекомуникациите за предаване на данни, телефони, телевизия, те са с най-големи обороти. Спътниците, които се експлоатират от Люксембург, който има специален икономически модел за използване на Космоса, са с оборот на по-голяма стойност, отколкото изстрелването на една ракета.
Има и дружество, което в момента развива самолет за суборбитални полети, това са полети не чак в космическа орбита, но над атмосферна орбита и с билети за около 200 000 долара.
Тези изследвания са много важни и от психологическа гледна точка. Ще обясня защо: Възможно е да е имало и условия за живот на Марс, за да се проучи това, е интересно да се осъществи експедиция до там - нещо което изглежда изключително трудно в момента. Но нека припомня и изказването на Кенеди преди 50 години, в което той каза, че „преди края на десетилетието един екипаж ще отиде на Луната и ще се върне жив и здрав, а това правим не защото е лесно, а защото днес ни се струва невъзможно“. Точно това е много важно от психологическа гледна точка - някои неща, които ни се струват абсолютно невъзможни, стават възможни и реални. И когато се сблъскаме с такива огромни проблеми като опазването на околната среда е важно да умеем да мислим така.
Клоди Еньоре: Децата имат нужда да бъдат вдъхновявани, това е един от резултатите от космическите мисии. Науката и икономиката са мотивация и мотор. Но да научиш хората да мислят по друг начин и да намерят други решения за бъдещето, е не по-малко важно.

Очаквайте в следващите дни информация по останалите теми, разисквани по време на събитието.
Няма братя по разум поне на 160 светлинни години Наука

Няма братя по разум поне на 160 светлинни години

Учени публикуваха резултати от проучване за наличието на извънземни цивилизации

Огромен океан под повърхността на Земята Наука

Огромен океан под повърхността на Земята

До тези изводи учените стигнали като анализирали втвърдени образци на потоци от лава

Доклад сочи, че банките за семенна течност в космоса скоро ще бъдат реалност Наука

Доклад сочи, че банките за семенна течност в космоса скоро ще бъдат реалност

Европейското общество по човешка репродукция търси път за човечеството извън планетата

Откриха кратер от сблъсък с астероид в Шотландия Наука

Откриха кратер от сблъсък с астероид в Шотландия

Този катаклизъм се е случил преди 1,2 милиарда години

Слоновете могат да „изчисляват“, използвайки хоботите си Наука

Слоновете могат да „изчисляват“, използвайки хоботите си

Те са единствените животни, които решават проста математическа задача само чрез обонянието си

Лекция на американски учен за слънчевите източници на космическото време Наука

Лекция на американски учен за слънчевите източници на космическото време

Трудовете на д-р Гопалсвами са за събития на Слънцето, които могат да имат ефект върху Земята

И замириса на море Наука

И замириса на море

Астрономическите явления от юни до 7 юли

Юпитер показва някои от своите спътници Наука

Юпитер показва някои от своите спътници

Ще могат да се наблюдават без телескоп до края на месеца

Тежки глоби за найлонови торбички и в Грузия Наука

Тежки глоби за найлонови торбички и в Грузия

Вече над 75 държави в света са въвели ограничения, а у нас - кога?

Бременна на 51 г.: Не се страхувайте от късно бебе! Наука

Бременна на 51 г.: Не се страхувайте от късно бебе!

Британка износва инвитро трето дете от донорска яйцеклетка

Гроб на 7 600 години откриха в Слатина археолози от БАН Наука

Гроб на 7 600 години откриха в Слатина археолози от БАН

Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, погребана с дете

60-те нови спътника на Илън Мъск ще затруднят работата на наземните радиотелескопи Наука

60-те нови спътника на Илън Мъск ще затруднят работата на наземните радиотелескопи

Към днешна дата на околоземна орбита се намират 5162 обекта

В африкански планини откриха извънземно вещество Наука

В африкански планини откриха извънземно вещество

То е попаднало на Земята преди повече от 3,3 милиарда години

Разделили сме се с неандерталците преди 800 хил. години Наука

Разделили сме се с неандерталците преди 800 хил. години

Досега се смяташе, че сме вървели заедно с човекоподобните си братя по-дълго

Незамръзнал океан под повърхността на Плутон? Наука

Незамръзнал океан под повърхността на Плутон?

Учени обясниха как е възможно това при температури минус 200 градуса по Целзий