Защо умните хора предпочитат самотата

Това скандално умозаключение е публикувано в British Journal of Psychology. Норман Ли и Сатоши Канадзава обясняват защо умните хора не получават кой знае какво удоволствие при общуване с приятелите си. Те базират становището си на постулат от еволюционната психология, според който интелектът се развива като средство за решение на уникални задачи. По-умните членове на групата са по-способни да решават проблемите самостоятелно и не се нуждаят от помощта на приятелите си.

Хората са били по-щастливи в компанията на други хора в процеса на своето активно развитие. Днес тенденцията е – по-умните хора са по-щастливи, когато са сами. Ето защо.

Учените са стигнали до този извод след анализ на отговорите на 15 197 анкетирани на възраст от 18 до 28 г. Те отговаряли на различни въпроси за здравето и настроението им. „Данните сочат, че хората се чувстват нещастни, когато са обкръжени от тълпа. Но общуването с приятели за не много умните хора е приятно удоволствие и ги прави щастливи”.

Авторите на научната публикация обосновават изводите, си опирайки се на хипотеза, която наричат „саванската теория на щастието”. Според нея удовлетворението от живота е основано не само на това, което се случва в настоящето, но и на това, как нашите предци биха реагирали в подобна ситуация. Човешкият мозък е бил развит по много направления и адаптиран към околната среда много преди да се създаде общество, базирано върху селското стопанство. 

Според авторите на публикацията мозъкът не разбира много добре и не реагира достатъчно адекватно на обстоятелствата в съвременното общество. Причината е, че днес виждаме около себе си, не саваната, а градската джунгла и в нея не е задължително животът ти да зависи от това дали общуваш непрекъснато с „племето”. В този случай прекаленото и наситено общуване, обратно от преди векове, може да вкара личността в тъга и тревожност, защото ще й отнема време, което може да се използва за нещо друго, свързано с кариерата или пък някакво хоби.

Два фактора са уникални в съвременната епоха:

Човек с IQ, по-ниско от средното, в днешния многомилионен град се чувства психологически не много добре, отколкото ако живееше извън конгломерата. Би му помогнало да се чувства по-добре, ако се среща с приятели. Тези пък, които имат IQ по-високо от средното, имат обратния проблем. Те се чувстват по-добре точно в града и ако при това не се срещат много често с приятели…