Наука

Публикувано в Списание 8: „Най-старата европейска столица”

В софийския квартал „Слатина“ преди 8000 г. е имало процъфтяващо селище

 

Най-старата европейска столица

В софийския квартал „Слатина“ преди 8000 г. е имало процъфтяващо селище. Там е открито първото изображение на божествената двойка - Богинята майка и Бога бик


„Не може да бъде... Няма как да е толкова голяма тази къща. По онова време такива огромни жилища тук няма.“ Подобни мисли се въртели в главата на Васил Николов – тогава все още млад археолог, когато преди 30-ина години започва работа на раннонеолитното селище в столичния квартал „Слатина“. В продължение на повече от 2 месеца сам-самичък, на колене и с шпакла в ръка разчиства пода на постройка на близо 8000 години. Сантиметър по сантиметър, пустият му под не свършва....
 
Проф. Васил Николов започва разкопки на праисторическото селище в кв. „Слатина“ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана досега в Европа.
Проф. Васил Николов започва разкопки на праисторическото селище в кв. „Слатина“ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана досега в Европа.

Днес археологът Васил Николов, вече професор и член-кореспондент на БАН, си дава сметка, че най-емоционалният момент е бил точно мигът на осъзнаването на мащаба на откритието - когато най-после повярвал на очите си и разбрал, че е попаднал на изключително голяма къща (цели 117 кв. м) от ранния неолит, каквато дотогава не била откривана в Европа. Впрочем този рекорд не е счупен и до днес, що се отнася до онази епоха.
А когато по-нататъшните проучвания потвърждават, че находките в квартал „Слатина“ са от голямо раннонеолитно селище, възникнало още в края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр., става ясно и че корените на днешна София са на повече от 8000 години, което я прави най-старата европейска столица.

Какво пък толкова има в една къща, нали и тогава хората е трябвало да живеят някъде, пък и всеки би предпочел да е на по-широко, би казал някой. Де да беше толкова просто...
Обикновено големите открития в археологията усложняват картината за миналото, вместо да я опростяват, и поставят нови и нови въпроси. Така е и в случая. Как се строи масивно и здраво само с каменни сечива? Как се правят изчисления за голяма постройка (уж) без математика? Как се оцелява без метеорологична прогноза, след като целият ти живот зависи от земеделието? И т.н.
Разкопките са тежка и времеемка работа, но по-трудната част от задачата е намирането на верните отговори. Които пък дават шанс да се сглоби по-цялостна и достоверна картина на живота на хората от толкова отдалечена епоха. А това е и най-удовлетворяващата част от работата на археолога. Заради нея можем да надзърнем хилядолетия назад и да се убедим, че макар и да имат различни от нашите вярвания и обреди, онези хора много са приличали на нас със своите страхове, вълнения, желания и стремеж за самоизразяване.
И така, какво е Слатина и защо е важна?

ПЪТЯТ

В края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. на брега на Слатинската река се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Те са от най-ранната вълна мигранти от Мала Азия, които ще продължат да идват на групи от там и в следващите столетия. Пристигат по т.нар. Струмски път, който е започнал да действа в края на 7-ото хилядолетие и има главна роля в разпространението на новия поминък из Стария континент. Пътят достига Софийското поле и тук се разклонява: на северозапад – по долините на Нишава и Велика Морава; на север - по долината на Искър; и на изток – към Тракия.
„Софийското поле е разпределителен пункт за разселването в тези три посоки. Основалите селището Слатина идват от Югозападна Анатолия, по-късно към тях се присъединяват пришълци от нейната средна западна част. Различаваме ги по материалната им култура – за първия етап от съществуването на селището е характерна бяло рисуваната керамика, а през втория – тази с тъмна рисунка. Това показва различен произход и традиция на населението от съответния етап. Селището е съществувало около 500 години, културните напластявания достигат 4 м дебелина. Обхваща над 80 декара, но те не са били обитавани едновременно, а селището се е местило в рамките на този периметър”, обяснява проф. Николов.

КИСЕЛ ХЛЯБ

Основни поминъци на жителите на Слатина били земеделието и скотовъдството. Мъжете били и ловци. Животните държали извън селото, а всичко друго, необходимо за живот, било в дома. Той имал куполна пещ за готвене и отопление, понякога и огнище, зърнохранилища, ръчна каменна мелница за смилане на житото, вертикален тъкачен стан, площадка за приготвяне на храна и дървени лежанки за сън.
Житото било основна храна, от него правили каши. И първия кисел хляб в Европа! Доскоро се смяташе, че той се е появил няколко хилядолетия по-късно, но проучванията в Слатина доказват, че нейните обитатели са го приготвяли още в 6-ото хилядолетие пр.Хр. чрез добавянето на примеси от бобови култури. Заради тях хлябът бухвал, сякаш му е добавена мая.
Първите „слатинци“ живеели в правоъгълни или слабо трапецовидни къщи, разположени нагъсто - повечето едностайни, но имало и с по 2 помещения. Били стабилни, издържали и над 50 г. Строили ги със забити в земята дървени стълбове, оплетени с лескови или върбови пръчки, дебело обмазани от двете страни с глина. Покривът бил двускатен, с дървена конструкция, покрит със слама или тръс тика. Според проф. Николов тези домове са блестящи архитектурни и строителни постижения за времето си.

ГОЛЯМА КЪЩА

„Строителството на такава къща е особено тайнство, в което се съчетават практически опит и знания. Изискват се сложни сметки и познаване на законите на статиката. Ползвали са мерна единица „лакът“ (42 см). Знаели са как да „завъртят“ постройката така, че максимално да се възползват от слънцегреенето през зимата и да загърбят вятъра. Съобразявали са сеченето на дървета за стълбовете със сезона – правели го зимно време, когато соковете са слезли надолу. Белели кората, за да се изгонят ларвите на вредителите и да не гние дървото. Но това не е опит, който тези хора носят със себе си от Анатолия, защото там условията са съвсем други и не изискват точно такива знания. За разлика от там тук има чести дъждове, дървета, камъни... Опитът от Анатолия им е бил безполезен, затова е трябвало да се приспособят към новото място и да натрупат знания, нужни за оцеляването им тук. Натискът на тази съвсем различна среда ги принуждава много бързо да „влязат в час“, защото иначе умират. Затова в този период обществото работи на много високи обороти – мисли, изобретява... А когато адаптацията към новите екологични ниши напредне, развитието продължава по-спокойно и равномерно“, обяснява проф. Николов.

Забележителен пример за архитектурния гений на тези ранни земеделци е т.нар. Голяма къща (онази на 117 кв. м). Тя е завъртяна спрямо севера на 21 градуса, което през зимата є осигурявало 15-20% повече топлина. Двускатният є покрив е асиметричен - по-малката част е обърната към подветрената страна, така се създава обтекаемост и няма опасност силен вятър да го вдигне. Другата, по-голямата му страна, обаче е обърната към зимното слънце и поема повече топлина. Според проф. Николов за изграждането на Голямата къща са били нужни повече от 2200 часа труд след сериозна предварителна подготовка. Установени са 54 последователни замазки на пода (по 1 за всяка година), което означава, че е обитавана над половин век. Тя е построена през ранния етап от съществуването на селището. (Чрез радиовъглеродния метод жилището е датирано в периода 5870 – 5730 г. пр.Хр.) Сред останките є са открити цели 18 зърнохранилища с овъглено жито в тях, много керамични съдове, сечива, между които и най-древният в Европа каменен палешник за дървено рало...

Пълния текст на статията чети в бр. 3/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш
тук
Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия” Наука

Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия”

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години Наука

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години

Трусовете са средно на интервал от 3 минути

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог” Наука

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог”

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце! Наука

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце!

Прогнозата е, че в близко бъдеще някои болници ще разполагат с принтери за органи

Небето ще се свие като свитък… Наука

Небето ще се свие като свитък…

Хипотеза: Всмукването на Земята от черна дупка се описва на три места в Библията

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус Наука

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус

Денят на 12 април 1961 г. се ознаменува с великата фраза на Юрий Гагарин „Да тръгваме!“

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната” Наука

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната”

12 април е Международен ден на авиацията и космонавтиката

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята! Наука

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята!

Първата снимка на чудовищната черна дупка е факт

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка” Наука

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка”

Какво казват ДНК тестовете за здравето, произхода, способностите ни и заплашва ли ни генна дискриминация

Дали за пръв път ще видим черна дупка? Наука

Дали за пръв път ще видим черна дупка?

Присъствайте онлайн на голямото събитие - 10 април, 16 часа българско време

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации? Наука

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации?

Вероятно са повишавали чувствителността на колобрите към свръхнискочестотни вибрации

Песента на Вселената Наука

Песента на Вселената

Чуйте целувката на две черни дупки

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете? Наука

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете?

Астронавтките също имат дълга история с космически полети

Опашати мечти Наука

Опашати мечти

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

*