Наука

Публикувано в Списание 8: „Д-р Ирен Мановска: Корените на страха са в детството”

Паниката е заради желанието да сме идеални и срама да признаем слабост

Публикувано в Списание 8: „Д-р Ирен Мановска: Корените на страха са в детството”
4 април е националният ден на психолога. По този повод публикуваме интервю с психотерапевта д-р Ирен Мановска. Цялото задълбочено изследване на тема страховете ни и паническите атаки, може да прочетете в бр. 11/2015 г. на Списание 8.

Д-р Ирен Мановска: Корените на страха са в детството

Паниката е заради желанието да сме идеални и срама да признаем слабост


- Д-р Мановска, какви са причините за паническите атаки?
- Паническата атака е сигнал за психологически проблем,  който е симптом на нещо друго. Корените на психологическите проблеми винаги са в детството. Характерът се изгражда до 14-ата година, след тази възраст „се затваря“ и край - повече не може да се промени. Но докато характерът на детето се оформя, възпитанието играе огромна роля.

Детето още в корема на майка си по чисто биохимичен път усеща нейните страхове, напрежения и ако тя е много стресирана, стресът отива и у него. - За да израсне здрав индивидът, до 3 г. трябва да е залепен за мама. Което не се случва въобще в наши дни и това е проблем. След 3-годишна възраст детето трябва да бъде въведено в обществото на децата, където да се научи да се справя само и да се кооперира с други, да се адаптира към тях. Но какво става най-често? Майките постоянно бдят: „Не ходи там, не се качвай, ще паднеш, ще се удариш!“. Но човек трябва да падне и да се удари, за да се научи да се пази. Това прекалено пазене прави децата несигурни, неспособни за адаптация, трудно коопериращи се с други деца. Като стане нещо на детската площадка, майките не ги оставят да се оправят сами, а те започват да решават проблема вместо тях.  Много от междуличностните проблеми в нашата цивилизация се дължат точно на прекомерни грижи и прекомерна опека, които правят децата неспособни да се адаптират към условията, а искат условията да се адаптират към тях. И когато пораснат и животът започне да ги понашляпва, възникват проблеми.

От друга страна, едно дете има много по-големи възможности за адаптация. Децата много лесно се приспособяват дори към отвратителни условия – глад, малтретиране. По някакъв начин психиката, за да се опази животът, успява да изкриви начина, по който гледа на света, успява да го направи приемлив. Но проблемът остава вътре. Страхът в някакъв момент ни е защитил, като ни е казал „не ходи там, ще те заболи”. Включително и мислено.  И ти не искаш да ходиш. Така тази ситуация започва да се избягва. А когато животът те притисне, се отключва примерно паническо или някакво друго разстройство.

- Паническата атака проява на психична болест ли е? Мнозина с такъв проблем се страхуват, че полудяват...
- Това, че някой получава панически атаки, не значи, че е психично болен. Паническата атака е проявление на паническото разстройство, но то не е болест, а състояние. И е преодолимо. Дори да има някакъв дисбаланс в биохимията на мозъка, той е обратим и може да се възстанови и без лекарства. (Те само го засилват в друга посока и правят друг проблем.) Психотерапията върши чудесна работа.

- Защо паническото разстройство се среща по-често при жени, при това в активна възраст?
- Не знам дали тази статистика е вярна, моите клиенти с паническо разстройство са поравно от двата пола - по-млади жени и мъже над 40 г. Според мен пак проблемите са от възпитанието. Момчето се възпитава да бъде твърд, силен, да се стегне, внушавано му е, че трябва да се справя. Но това не е решението, а е част от проблема паническо разстройство - отначало организмът се бори, казва „давай, давай“, докато в един момент вече не може да удържа и експлодира. При жените е малко по-различно - на тях обществото им позволява да бъдат слаби и те си го позволяват. Изплакват си проблема, казват си го, пият някакво лекарство – правят нещо. Но тук пък идва напрежението от постоянните очаквания, които си мислим, че има към нас -  да сме идеални служители, родители, съпрузи и т.н. И страхът, че може и да не си бил идеален, че не си се справил на някой фронт. Истината е, че ние се напъваме да сме идеални, не толкова, че другите непременно го изискват от нас. В действителност става така: държа се като идеален, нося на гърба си всичко – и другите започват да го очакват от мен постоянно. Много лесно се влиза в тази роля, защото тя е свързана с възнаграждаване от социалната среда. А да се получава такова възнаграждаване, е важно, понеже социалните потребности винаги са пред останалите. Ние имаме постоянна потребност да чувстваме одобрението на околните, затова лесно влизаме в схемата „ти си върхът, всички разчитаме на теб, без теб фирмата ще пропадне“. Но с това се засилва и страхът дали ще се справиш и съответно – дали няма да загубиш това одобрение. На такива хора в един момент им гръмва тапата.

- Какъв тип характери обикновено експлодират по тази начин?
- Няма чисти типове характер. Всеки от нас носи „парламент“ от характери, при който някой тип преобладава. Обикновено паническите разстройства се срещат при ригидните характери – т.е. такива, които са много строго по правилата, като това може да са и техни  собствени правила, а не непременно наложени отвън. Също при хора от типа „Аз съм Слънцето и всички останали трябва да гледат към мен с обожание!“.  Паническо разстройство има и при хората, които винаги имат нещо наум допълнително, но не смеят да си го кажат.

- Как да разпознаем, че имаме проблем?
- Започва се с обикновен страх – че може да ми се скара шефът, че ще ми пишат двойка в училище. Той все още се тушира лесно. Но постепенно расте и привлича и други опасения. Страхът е загнезден дълбоко в нас, но обикновено намира някаква социоконформна форма на изява. Например: ако някой сподели, че се страхува от това, че не е идеален, всички ще му се изсмеят. Но никой няма да му се смее, ако го е страх от болест, от кучета, даже от широки пространства. Втори вариант: споделя с някого: „Страх ме е, че няма да се справя.“ Потупват го по рамото: „Айде, бе, всичко ще е наред, ще се справиш!“. И с това за потупалия нещата приключват. Но потупаният си повтаря „Да, ще се справя, ще се справя!“, от което проблемът му не се решава – самовнушението може да помага до време, но страхът от провал винаги си седи някъде на заден план. Така се стига до паническото разстройство, фобиите, хипохондриите и т.н. И до физически проблеми – хипертонични, гастритни кризи уж от нищото, диабет и пр. Тялото е тясно свързано с психиката, реагира на всяка промяна в нея, както и обратното.

- Как постъпвате с човек, на когото като психотерапевт трябва да помогнете срещу панически атаки?
- Зависи от конкретния случай. С клиента първо се разговаря, правят се някои физически упражнения, за да усети той телесността си, може да се приложи танцова терапия, понякога дирижиран сън и т.н.
Дишането също е важна част от терапията, защото помага на клиента да усети къде са му мускулните блокажи. Те обикновено са „слабото място“ – това, което най-често се разболява. Мускулният блокаж се усеща като колан, пояс, тежест. Дишането до голяма степен го освобождава. В това има и чисто физиологичен смисъл - ако дишаме повърхностно, отваряме само леко гръдния кош, ребрата се движат едва сантиметър - два. Ако включим и диафрагмата, става по-дълбоко, там движението е вече 7 сантиметра. Но човек с паническо разстройство не може веднага да бъде сложен да диша, защото в момента, в който се раздвижи енергията му и мускулните блокажи леко се отцепят, започва паническа атака. Обяснението на този феномен е, че за него тя е нещо познато, страхът някога го е защитил, а какво има отвъд него, е непознато и поради това – още по-плашещо. Това става на подсъзнателно равнище на принципа „стой, зло, че  без теб по-зло“. Затова не се започва с дишане, а първо с обговаряне на проблема, на обстоятелствата, прилагат се различни техники, за да се стигне до проблема. И обикновено той не е само един. Ролята на терапевта е да помогне на клиента да осъзнае какво се случва с него, като му помага да влезе в ситуации, които са му трудни, но много постепенно. Целта е клиентът сам да намери отговорите.

- Може ли да се излекува паническото разстройство веднъж завинаги?
- Имам клиенти, които вече нямат панически атаки. Но чувството за безпокойство, че пак може да им се случи, може да остане. Те обаче вече имат начин за справяне – знаят какво трябва да се направи, за да не се стигне до пристъп. Но това се  постига само с работа с психотерапевт. Не съм срещала човек, който се е справил с паническото разстройство сам.

Д-р Мановска е завършила Медицинската академия – София, и следдипломна квалификация „Психотерапия“ в Западногерман-
ска академия. Работи като невролог от 1990 г. и като психотерапевт от 2000 г. Представител е на Неорайхианската
психотерапевтична школа. Владее писмено и говоримо английски, немски, руски и италиански език.Д-р Мановска е завършила Медицинската академия – София, и следдипломна квалификация „Психотерапия“ в Западногерманска академия. Работи като невролог от 1990 г. и като психотерапевт от 2000 г. Представител е на Неорайхианската психотерапевтична школа. Владее писмено и говоримо английски, немски, руски и италиански език.


Пълното изследване чети в бр. 11/2015 г. на Списание 8
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш
тук
Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия” Наука

Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия”

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години Наука

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години

Трусовете са средно на интервал от 3 минути

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог” Наука

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог”

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце! Наука

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце!

Прогнозата е, че в близко бъдеще някои болници ще разполагат с принтери за органи

Небето ще се свие като свитък… Наука

Небето ще се свие като свитък…

Хипотеза: Всмукването на Земята от черна дупка се описва на три места в Библията

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус Наука

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус

Денят на 12 април 1961 г. се ознаменува с великата фраза на Юрий Гагарин „Да тръгваме!“

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната” Наука

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната”

12 април е Международен ден на авиацията и космонавтиката

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята! Наука

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята!

Първата снимка на чудовищната черна дупка е факт

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка” Наука

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка”

Какво казват ДНК тестовете за здравето, произхода, способностите ни и заплашва ли ни генна дискриминация

Дали за пръв път ще видим черна дупка? Наука

Дали за пръв път ще видим черна дупка?

Присъствайте онлайн на голямото събитие - 10 април, 16 часа българско време

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации? Наука

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации?

Вероятно са повишавали чувствителността на колобрите към свръхнискочестотни вибрации

Песента на Вселената Наука

Песента на Вселената

Чуйте целувката на две черни дупки

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете? Наука

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете?

Астронавтките също имат дълга история с космически полети

Опашати мечти Наука

Опашати мечти

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

*