Наука доц. д-р Васил Умленски / 10 май 2019

Небесен наниз

Астрономическите явления от май до 7 юни

През топлите май и юни (да се надяваме, че най-накрая ще ни зарадват с по-високи температури) ни очакват красиви гледки. Ранобудниците ще могат да наблюдават изложбата на космически накити. Точно на 22 май преди зазоряване ще видим огърлица от небесни тела. Към юг-югозапад ще бъдат подредени четири от най-ярките нощни светила. От двете страни на Луната са планетите – гиганти Юпитер и Сатурн, а вдясно от тях е червеният свръхгигант Антарес (в буквален превод Анти Марс) от съзвездието Скорпион. Картината ще се допълни и от блестящото присъствие на Зорница на изток.

Слънце над хоризонта

С наближаващото равноденствие Слънцето се издига все по-високо над хоризонта, а денят нараства от 14,21 часа до 15,13 часа. В началото на периода изгревът е към 6,10 ч, а залезът малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът е към 21,02 ч. На 15 май нашата звезда преминава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 21 май в 10,58 ч излиза от знака на Телеца и навлиза в знака на Близнаците.

Луната няма да спи дори и в ранни зори

Най-близо до Земята (в перигей) Месечината е на 14 май (369015 км), а най-далече (в апогей) – на 26 май (404133 км).

първа четвърт 12 май 13,06 ч – 2,47 ч
пълнолуние 19 май 21,24 ч – 6,35 ч
последна четвърт 26 май 2,13 ч – 12,37 ч
новолуние 3 юни 6,00 ч – 21,02 ч

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на периода Луната е в съзвездието Бик, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 16 май. След това е низходяща до 30 май и отново възходяща до края на периода. Ето и датите на нейните навлизания в следващите зодиакални съзвездия (на 8 май навлиза от Бик в Близнаци):

8 май – Близнаци;
10 май – Рак;
11 май – Лъв;
14 май – Девица;
16 май – Везни;
19 май – Скорпион;
21 май – Стрелец;
24 май - Козирог;
27 май – Водолей;
28 май – Риби;
31 май – Овен;
2 юни – Бик;
4 юни – Близнаци;
6 юни - Рак.

Съединения на планетите с Луната

На 8 май недалеч от нашата небесна спътница е Марс. Срещите с планетите-гиганти Юпитер и Сатурн са съответно на 20-и и 23 май. На 1 юни е сближението с Венера, а на 4 юни – с Меркурий. Червената планета е отново до Месечината на 5 юни.

Звездите и ярките планети - На юг се подреждат Гигантите

Вечер към североизток блести Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Към изток е много красивото, но трудно забележимо съзвездие Северна корона. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Регул от предишното зодиакално съзвездие – Лъв е към югозапад. Ниско към северозапад пък е ярката Капела от Колар. Към запад са Близнаците (Кастор и Полукс) и Вега, която е високо преди изгрев-слънце, а съзвездието Лебед е близо до зенита.
Меркурий няма да е удобен за наблюдение. При много добра видимост може да бъде забелязан в края на периода след залез-слънце ниско към северозапад. Венера е Зорница и изгрява около един час преди Слънцето. Марс ще е видим вечер докъм 23 ч, но залезът му е все по-рано. В средата на май Червената планета преминава от съзвездието Бик в Близнаци. Юпитер ще бъде над хоризонта почти през цялата нощ като остава в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец. В началото на периода той изгрява след 23 ч, а в края – след 21 ч. Сатурн ще е достъпен за наблюдение през втората половина на нощта като в началото на периода изгрява след 1 ч, а в края – преди полунощ. Остава в съзвездието Стрелец.

Метеорните потоци

До 14 май е активен слабият метеорен рой Ета-Лириди. Максимумът му е на 8/9 май (3 метеора в час). След залез-слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, преди разсъмване кулминира към юг. Повече „падащи звезди“ можем да очакваме от Ета-Акваридите, които са активни до 28 май. Радиантът им е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е активен и радиометеорният поток Ариетиди с максимум на 7 юни (30 метеора в час). За съжаление съзвездието Овен, където е радиантът, е видимо само за половин – един час (към изток, преди изгрев-слънце). Затова е трудно метеорите да бъдат наблюдавани дори с бинокъл, но успешно могат да бъдат регистрирани в радиодиапазона.