Наука доц. д-р Васил Умленски / 11 юни 2019

И замириса на море

Астрономическите явления от юни до 7 юли

снимка: Unsplash; Eric Froehling

Юни е, нищо че изглежда като септември... Настъпва с нова Луна (след 10-и) и най-дългите дни в годината. Детското настроение завладява и планетите, които ще танцуват цяла нощ под прикритието на Месечината, а лятото официално ще ни помаха само след броени дни. Както разбрахме от доц. Умленски тази година то ще настъпи няколко минути преди 19 ч на 21 юни. Тогава слънцето ще се застои за по-дълго на своя трон, а ние ще можем да си честитим началото на жаркия сезон с дъх на море. Тръпнещото очакване на онзи конкретен първи изгрев, юлския, ще ни вълнува през целия месец. Разпукващата се омая на Джулая ще ни облее десетина минути преди 6 ч. (Всички мераклии, чакащи да се насладят на Райковото разсънване да си знаят.) А с началото на юли с нашата звезда съвсем по лятному ще си играем - ту на криеница, ту на иди си - ела си. Или казано по-точно: на 2 юли ни очаква слънчево затъмнение, видимо за жалост само от Америка и Тихия океан, а на 5-и нашата звезда ще ни намигва отдалеч, защото Земята е в афелий. Ето и какво още има да ни сподели доц. Умленски за небесните събития до 7 юли:

Слънчева седянка

Юни е месецът на лятното слънцестоене. Тази година то е на 21 юни в 18,54 ч. В този момент за жителите на Северното полукълбо започва астрономическото лято, а за тези на юг от екватора настъпва зимата. Около тази дата са и най-дългите дни в годината, защото Слънцето е най-високо над небесния екватор. В северните страни то се скрива под хоризонта за малко, а зад Северния полярен кръг въобще не залязва. В Санкт Петербург започва сезонът на „белите нощи“.

В дните около слънцестоенето моментите на изгревите и залезите на нашето дневно светило почти няма да се променят. Изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът – десетина минути след 21 ч. Продължителността на деня е 15,19 – 15,20 часа.

На 21 юни нашето дневно светило напуска знака на Близнаците и навлиза в знака на Рака. Тогава е и моментът, в който нашата звезда преминава от съзвездието Бик в съзвездието Близнаци (знаците са отместени спрямо съзвездията). Малко след джулай морнинг, а именно на 2 юли ще има пълно слънчево затъмнение. За съжаление от България тази звездна криеница няма да може да се наблюдава. Зрелището ще бъде видимо от Тихия океан, Централна и Южна Америка. Но пък всички ще можем да отчетем, че на 5 юли в 1,10 ч Земята ще бъде в афелий – т.е. най-далече от Слънцето (на 152,1 млн. км при средно разстояние 149,6 млн. км), макар разликата да не е голяма и да не влияе съществено върху климата.

Луната с лятна походка

Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 8 юни (368506 км), а най-далече (в апогей) – на 23 юни (404548 км). На 5 юли нашата спътница отново е в перигей (363727 км).

първа четвърт 10 юни 13,22 ч – 2,02 ч
пълнолуние 17 юни 21,16 ч – 5,52 ч
последна четвърт 25 юни 1,36 ч – 13,25 ч
новолуние 2 юли 5,24 ч – 20,55 ч

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на периода Луната навлиза в съзвездието Лъв, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 11 юни. След това е низходяща до 26 юни и отново възходяща до края на периода. Ето и датите на преминаването Ł в следващите зодиакални съзвездия:

10 юни –Девица
13 юни – Везни
15 юни – Скорпион
17 юни – Стрелец
20 юни – Козирог
22 юни – Водолей
24 юни – Риби
27 юни – Овен
29 юни – Бик
2 юли – Близнаци
4 юли – Рак
5 юли – Лъв
7 юли – Девица

Съединения на планетите с Луната - Сатурн и ММ брадърс под прикритие

На 16 юни до пълната Луна ще бъде гигантът Юпитер. На 19 юни зад Луната ще се скрие Сатурн (покритие). На 2 юли е съединението на Луната с Венера, а на 4 юли – покритието на Меркурий и Марс от нашия спътник.

Звездите и ярките планети - И пръстените даже

Вечер високо към изток-североизток блести Вега от съзвездието Лира, под нея е Лебедът с ярката звезда Денеб. Към изток изгрява Алтаир – алфа от съзвездието Орел. Към юг, недалече от зенита, е изключително красивата, но трудно забележима Северна корона. Вдясно от нея е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар. Голямата мечка е към северозапад. В същата посока, но ниско над хоризонта, са Близнаците. Вляво от тях е Регул от съзвездието Лъв, а вдясно залязва ярката Капела на Коларя. Преди изгрев-слънце Капела изгрява към североизток, Вега е към запад-северозапад, а Денеб е почти в зенита.

От планетите най-удобни за наблюдение ще бъдат Юпитер и Сатурн. Меркурий ще бъде най-удобен за наблюдение около 24 юни (след залез-слънце към запад-северозапад), но на 4 юли ще се скрие зад Луната (покритие). Венера е Зорница, изгряваща около 5 ч. Марс е видим вечер, но залязва все по-рано и след средата на юни е трудно наблюдаем. На 18 юни Червената планета е в съединение с Меркурий, а десет дни по-късно (28 юни), преминава от съзвездието Близнаци в Рак. Юпитер е видим през цялата нощ (противостоянието е на 10 юни) и остава в тринадесетото зодиакално съзвездие Змиеносец. Сатурн остава в съзвездието Стрелец й също ще е видим почти цяла нощ. Дори с мощен бинокъл ще можем да видим добре и пръстените му. Но на 19 юни вниманието ще му дойде в повече и той ще се скрие зад Луната. Гигантът в началото на периода изгрява след 23 ч, а в края – след 21 ч.

Метеорни потоци - Падащи звезди за всички, които ги пожелаха

Между 22 юни и 2 юли след залез-слънце към юг-югозапад можем да наблюдаваме юнските Боотиди. Това са бавни, удобни за наблюдение „падащи звезди“, възможни са и ярки болиди. Радиантът е в съзвездието Воловар, което след залез-слънце е високо към юг. Максимумът им е на 27 юни, когато Луната няма да пречи на наблюденията. Часовото им число варира, но през 1998 г. е достигнало 100. В края на периода започват и срещите с бавните ярки метеори на алфа-Каприкорнидите. Радиантът е в съзвездието Козирог, кулминиращо към юг около два часа преди разсъмване.