Наукадоц. д-р Васил Умленски / 11 юни 2019

И замириса на море

Астрономическите явления от юни до 7 юли

снимка: Unsplash; Eric Froehling
снимка: Unsplash; Eric Froehling

Юни е, нищо че изглежда като септември... Настъпва с нова Луна (след 10-и) и най-дългите дни в годината. Детското настроение завладява и планетите, които ще танцуват цяла нощ под прикритието на Месечината, а лятото официално ще ни помаха само след броени дни. Както разбрахме от доц. Умленски тази година то ще настъпи няколко минути преди 19 ч
на 21 юни. Тогава слънцето ще се застои за по-дълго на своя трон, а ние ще можем да си честитим началото на жаркия сезон с дъх на море. Тръпнещото очакване на онзи конкретен първи изгрев, юлския, ще ни вълнува през целия месец. Разпукващата се омая на Джулая ще ни облее десетина минути преди 6 ч. (Всички мераклии, чакащи да се насладят на Райковото разсънване да си знаят.) А с началото на юли с нашата звезда съвсем по лятному ще си играем - ту на криеница, ту на иди си - ела си. Или казано по-точно: на 2 юли ни очаква слънчево затъмнение, видимо за жалост само от Америка и Тихия океан, а на 5-и нашата звезда ще ни намигва отдалеч, защото Земята е в афелий. Ето и какво още има да ни сподели доц. Умленски за небесните събития до 7 юли:


Слънчева седянка

Юни е месецът на лятното слънцестоене. Тази година то е на 21 юни в 18,54 ч. В този момент за жителите на Северното полукълбо започва астрономическото лято, а за тези на юг от екватора настъпва зимата. Около тази дата са и най-дългите дни в годината, защото Слънцето е най-високо над небесния екватор. В северните страни то се скрива под хоризонта за малко, а зад Северния полярен кръг въобще не залязва. В Санкт Петербург започва сезонът на „белите нощи“.

В дните около слънцестоенето моментите на изгревите и залезите на нашето дневно светило почти няма да се променят. Изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът – десетина минути след 21 ч. Продължителността на деня е 15,19 – 15,20 часа.

На 21 юни нашето дневно светило напуска знака на Близнаците и навлиза в знака на Рака. Тогава е и моментът, в който нашата звезда преминава от съзвездието Бик в съзвездието Близнаци (знаците са отместени спрямо съзвездията). Малко след джулай морнинг, а именно на 2 юли ще има пълно слънчево затъмнение. За съжаление от България тази звездна криеница няма да може да се наблюдава. Зрелището ще бъде видимо от Тихия океан, Централна и Южна Америка. Но пък всички ще можем да отчетем, че на 5 юли в 1,10 ч Земята ще бъде в афелий – т.е. най-далече от Слънцето (на 152,1 млн. км при средно разстояние 149,6 млн. км), макар разликата да не е голяма и да не влияе съществено върху климата.


Луната с лятна походка


Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 8 юни (368506 км), а най-далече (в апогей) – на 23 юни (404548 км). На 5 юли нашата спътница отново е в перигей (363727 км).

  •     първа четвърт             10 юни               13,22 ч – 2,02 ч
  •     пълнолуние                     17 юни               21,16 ч – 5,52 ч
  •     последна четвърт         25 юни               1,36 ч – 13,25 ч
  •     новолуние                       2 юли                  5,24 ч – 20,55 ч

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на периода Луната навлиза в съзвездието Лъв, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката тя е на 11 юни. След това е низходяща до 26 юни и отново възходяща до края на периода. Ето и датите на преминаването Ł в следващите зодиакални съзвездия:
  •     10  юни –Девица
  •     13  юни  – Везни
  •     15  юни – Скорпион
  •     17  юни – Стрелец
  •     20  юни – Козирог
  •     22  юни – Водолей
  •     24  юни – Риби
  •     27  юни – Овен   
  •     29  юни – Бик
  •      2   юли – Близнаци
  •      4   юли – Рак
  •      5   юли – Лъв
  •      7   юли – Девица

Съединения на планетите с Луната - Сатурн и ММ брадърс под прикритие

На 16 юни до пълната Луна ще бъде гигантът Юпитер. На 19 юни зад Луната ще се скрие Сатурн (покритие). На 2 юли е съединението на Луната с Венера, а на 4 юли – покритието на Меркурий и Марс от нашия спътник.


Звездите и ярките планети - И пръстените даже


Вечер високо към изток-североизток блести Вега от съзвездието Лира, под нея е Лебедът с ярката звезда Денеб. Към изток изгрява Алтаир – алфа от съзвездието Орел. Към юг, недалече от зенита, е изключително красивата, но трудно забележима Северна корона. Вдясно от нея е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар. Голямата мечка е към северозапад. В същата посока, но ниско над хоризонта, са Близнаците. Вляво от тях е Регул от съзвездието Лъв, а вдясно залязва ярката Капела на Коларя. Преди изгрев-слънце Капела изгрява към североизток, Вега е към запад-северозапад, а Денеб е почти в зенита. 

От планетите най-удобни за наблюдение ще бъдат Юпитер и Сатурн. Меркурий ще бъде най-удобен за наблюдение около 24 юни (след залез-слънце към запад-северозапад), но на 4 юли ще се скрие зад Луната (покритие). Венера е Зорница, изгряваща около 5 ч. Марс е видим вечер, но залязва все по-рано и след средата на юни е трудно наблюдаем. На 18 юни Червената планета е в съединение с Меркурий, а десет дни по-късно (28 юни), преминава от съзвездието Близнаци в Рак. Юпитер е видим през цялата нощ (противостоянието е на 10 юни) и остава в тринадесетото зодиакално съзвездие Змиеносец. Сатурн остава в съзвездието Стрелец й също ще е видим почти цяла нощ. Дори с мощен бинокъл ще можем да видим добре и пръстените му. Но на 19 юни вниманието ще му дойде в повече и той ще се скрие зад Луната. Гигантът в началото на периода изгрява след 23 ч, а в края – след 21 ч. 


Метеорни потоци - Падащи звезди за всички, които ги пожелаха

Между 22 юни и 2 юли след залез-слънце към юг-югозапад можем да наблюдаваме юнските Боотиди. Това са бавни, удобни за наблюдение „падащи звезди“, възможни са и ярки болиди. Радиантът е в съзвездието Воловар, което след залез-слънце е високо към юг. Максимумът им е на 27 юни, когато Луната няма да пречи на наблюденията. Часовото им число варира, но през 1998 г. е достигнало 100. В края на периода започват и срещите с бавните ярки метеори на алфа-Каприкорнидите. Радиантът е в съзвездието Козирог, кулминиращо към юг около два часа преди разсъмване.


Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище Наука

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище

Процесът пази околната среда и превръща отпадъчни продукти в материал, който укрепва бетон

Опасна ли е 5G технологията? Наука

Опасна ли е 5G технологията?

Предлагаме ви две коренно различни гледни точки на експерти по този въпрос