Подкрепете ни!




Наука27 август 2019

Вече 550 млн. години тези същества оцеляват при екстремни условия

Бавноходките са една от нерешените загадки в науката

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
Бавноходките (Tardigradеs) са eдна от най-големите неразрешени загадки на съвременната наука. По-точно учените и до ден днешен не са на ясно как тези малки чудовища могат да оцеляват при всякакви условия. Бавноходките са микроскопични безгръбначни организми. Срещат се от Хималаите до морските дълбини (от 6000 м до над 4000 м под морското равнище). Пръснати са от полюсите до екватора. 

Храносмилателната система на бавноходките е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото разполагат с две чувствителни смукалца. Разделнополови са.

Рекордьори са в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. 

Били са и в космоса. Излизали са в космическия вакум на орбита на ракетата „Фотон-М3”, облъчени са с всички видове космическа радиация и са се върнали в станцията практически невредими.

Издържат на температури малко над абсолютната нула и на кипеното на водата. Спокойно са преживяли налягането в Марианската падина.

Геномът на бавноходките е относително голям за техните размери и положение в дървото на еволюцията – той се състои от около 215 милиона „букви“-нуклеотиди, което е примерно два пъти повече, отколкото при червеите-нематоди, които учените използват за експерименти с безгръбначни.

Според изследване, проведено в Университета на Северна Каролина в Чапел Хил, над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и археи. „Запечатват” и вграждат в себе си фрагменти от чужди ДНК. Тяхното ДНК е нещо като енциклопедия за историята на много различни ДНК, събрани в грозното им телце за еволюция от 550 милиона години.

Според учените точно това „заимстване” от други микроорганизми при дълго съприкосновение с тях, помата на бавноходките да стават все по изключителни в своята приспособяемост. Но това са само хипотези. Микробиолозите се предават пред фактите и до ден днешен няма категорично обяснение за неземната издръжливост на тези дебеланковци.
Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер Наука

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер

Множество експерименти доказаха, че квантовият скок може да бъде предвиден

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега