Снимка: wikimedia.org
Бавноходките (Tardigradеs) са eдна от най-големите неразрешени загадки на съвременната наука. По-точно учените и до ден днешен не са на ясно как тези малки чудовища могат да оцеляват при всякакви условия. Бавноходките са микроскопични безгръбначни организми. Срещат се от Хималаите до морските дълбини (от 6000 м до над 4000 м под морското равнище). Пръснати са от полюсите до екватора.
Храносмилателната система на бавноходките е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото разполагат с две чувствителни смукалца. Разделнополови са.
Рекордьори са в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години.
Били са и в космоса. Излизали са в космическия вакум на орбита на ракетата „Фотон-М3”, облъчени са с всички видове космическа радиация и са се върнали в станцията практически невредими.
Издържат на температури малко над абсолютната нула и на кипеното на водата. Спокойно са преживяли налягането в Марианската падина.
Геномът на бавноходките е относително голям за техните размери и положение в дървото на еволюцията – той се състои от около 215 милиона „букви“-нуклеотиди, което е примерно два пъти повече, отколкото при червеите-нематоди, които учените използват за експерименти с безгръбначни.
Според изследване, проведено в Университета на Северна Каролина в Чапел Хил, над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и археи. „Запечатват” и вграждат в себе си фрагменти от чужди ДНК. Тяхното ДНК е нещо като енциклопедия за историята на много различни ДНК, събрани в грозното им телце за еволюция от 550 милиона години.
Според учените точно това „заимстване” от други микроорганизми при дълго съприкосновение с тях, помата на бавноходките да стават все по изключителни в своята приспособяемост. Но това са само хипотези. Микробиолозите се предават пред фактите и до ден днешен няма категорично обяснение за неземната издръжливост на тези дебеланковци.