Хора и плъхове играха на криеница

В ролята на „търсещи“ плъховете се научили да "подушват" скритите хора и продължавали търсенето докато не ги намерят.В състояние на „криещи се“ гризачите се научили да се потулват на едно от няколкото места, посочени им от експериментаторите и чакали там, докато бъдат открити от хората. 

И в двата случая плъховете били възнаградени за извършените дейности и за взаимодействието си с представителите на хомо сапиенс. Изумително е, че плъховете квичели по време на търсене и намиране на криещия си човек и запазвали мълчание, когато били в ролята на „криещи се".

След изследване на мозъците на участвалите в експеримента бозйници, учените открили в тях неврони, които са чувствителни към структурата на играта.

Еволюционните и когнитивните основи на игривостта на гризачите все още не са напълно изяснени. 

Според учените, които играли с плъховете, криеницата е сложна ролева игра. Те уточняват, че животните продължили играта и след като спрели да получават захарчета за това. Те бързо научили правилата и се заиграли помежду си. Редували ролите „търсещи” и  „криещи се”. Експериментът показал и епизодична визуализираща и хронологична памет, тъй като гризачите помнели къде са възможните места за криене от предишни игри. 

Когато се укривали, плъховете квичели рядко и предпочитали непрозрачни пред прозрачни заграждения. 

Сложните познавателни способности за криеница при плъхове предполагат, че тази игра може да е еволюционно стара при някои видове.