Полевките са част от живота под снега. Снимка: wikimedia.org
Снегът, който сякаш поставя живота на пауза, всъщност го поддържа. Под него се намира субнивиумът - оживен свят, в който растенията се развиват и животните щъкат радостни насам-натам.
Този микрохабитат пробръща традиционното разбиране за снега с главата надолу. Някога белите красиви пухкави снежинки са били известни само с това, че правят оскъдни трапезите на надземните животни, принуждавайки много от тях да влязат в хибернация. Другото, което всеки ще ви каже за снега, е, че като се стопи става на вода, а тя е майката на живота. Сега знаем, че под снега има пълноценен живот.
Субнивиумът е нещо като мъничък джоб между падналия сняг и пръстта. Изненадващо постоянният климат на тази локация може да бъде много по-топъл от условията „на горната земя“ и да предпазва животните и растенията, изолирани вътре.
„Това е топъл, стабилен джоб“, казва екологът Джонатан Паули, професор по екология на горите и дивата природа в Университета на Уисконсин - Медисън. Той измисля термина заедно с колегата си Бен Зукърбърг през 2013 година.Субнивиумът е мимолетен и се образува само под снеговалеж най-малко шест инча. Температурите в този сегмент се задържат малко над замръзване - сравнително топло е и влажно за животни, които биха изнемогвали от студ на открито. Субнивиумът е толкова различен от зимния свят отгоре, че се счита за микроклимат.
В този живарник прелива от мъхове, микроорганизми като гъбички и дори цветя като ледниковата лилия. И има изненадващ брой животни, включително дребни гризачи, дикобрани и птици. Те копаят тунели наоколо в разрохканата незамръзнала почва на субнивиума. (Спомнете си какъв живот кипеше под земята в приказката на Андерсен „Малечка-Палечка".)
„Зимата наистина е спокоен период на сън“, казва Паули. „Но се случват и много действия под снега, които са невидими за нас. Растенията могат да бъдат активни, да фотосинтезират и да покълнат. Някои видове дребни бозайници се хранят и дори се размножават в тази среда. Гъбичките активно се разлагат. Видове като полевките са активни и се хранят активно. "
Снежната екология все още е сравнително нов дял от науката, отчасти защото на учените им бяха нужни години, за да осъзнаят колко много неща остават неизучени под студеното одеало от сухи листа. Сега те виждат снега като среда, която поддържа сложна хранителна мрежа, транспортира определени организми чрез вятъра и водните изпарения, предпазва дивата природа от радиация и я изолира от студа.
Но субнивиумът е ефимерен и чувствителен към движението на по-големи организми отгоре. „Той е крехък и лесно разрушаем, податлив на ерозия“, казва Паули. „Ски, моторни шейни и туристически ботуши не са единствените неща, които заплашват микроклимата. Той е чувствителен и към по-широки глобални промени в околната среда“, добавя ученият.
Средностатистически погледнато, сняг покрива почти 18 милиона квадратни мили от планетата всяка година. Но изменението на климата нарушава този хладен баланс. Очаква се снежната покривка да намалее с настъпването на по-топъл климат, както и да се топи по-рано. Учените прогнозират по-екстремни снеговалежи, но по-кратки снежни сезони и по-малко снежно време като цяло.
Ако снеговалежите намалеят, това означава, че условията, необходими за създаване и поддържане на „поднивията“, ще станат все по-рядко срещани. Няма дълбоки снегове – няма и добра изолация за света в „поднивията“. Това може да доведе до по-студени почви през зимата, което означава, че животните, които разчитат на снега като убежище, вероятно ще изпитат доста по-големи трудности в оцеляването си.