Какво прави самотата с нас

Да, другите хора могат да бъдат дразнещи. Но те са и най-големият ни източник на комфорт и огромно количество психологически изследвания подчертават важността на човешкия контакт.

На психологическо и емоционално ниво поемаме отхвърлянето като най-дълбоката от всички други травми. Невролозите са категорични, че това може да доведе до усещане на действителна физическа болка. Други изследвания потвърждават, че самотата не е полезна за здравето на никого. Тя повишава нивата на хормоните на стреса в организма, като в същото време води до лош сън, нарушена имунна система, а при възрастни хора и когнитивен спад. Щетите, които уединението нанася на психичното здраве на затворниците, също са добре документирани.

Когато сме сами в непроменяща се среда, сензорната информация, с която разполагаме и начините, по които я обработваме, могат да се изкривят по непредсказуеми начини. Може да започнем прекалено задълбочено да се вслушваме в звуците. „Този скърцащ звук дали идва от тавана? Къщата е стара, дали вятърът не е бутнал някой предмет или е нещо по-зловещо?“ Тази амбивалентност ни оставя замръзнали на място и треперим в безпокойство, особено ако сме сами.

Когато човек е несигурен, първото нещо, което обикновено прави, е да погледне към реакциите на другите, за да разбере какво се случва. Без други, които да споделят информация и реакции, неяснотата става много трудна за разрешаване. Когато това се случи, умът ни може бързо да се придвижи към възможно най-мрачните заключения.

Неприятни неща могат да се случат и когато малки групи хора преживяват изолация заедно. Това сочат наблюденията на доброволци от изследователски станции в Антарктида. Екстремните температури, дългите периоди на тъмнина, извънземните пейзажи и силно стесненият сензорен портал създават перфектна естествена лаборатория за изучаване на ефектите на изолация и затвореност. Доброволците имали нарушения на апетита и съня. Някои загубили представа за времето и способността си да се концентрират. Скуката от това, че наоколо са все едни и същи хора, ограничените източници на забавление в крайна сметка предизвикали стрес и пак стрес. Общуването се превърнало в мъка.

Но може би най-странното нещо, което може да се случи в изолация, е преживяването на „усетеното присъствие“ или усещането, че друг човек или дори свръхестествено същество е наоколо.

Някои от най-убедителните описания на усещането за присъствие идват от самотни моряци, алпинисти и арктически изследователи, които са преживели халюцинации и изживявания извън тялото.

При един невероятен инцидент от 1895 г. Джошуа Слокум, първият човек, обиколил земното кълбо в платноходка, казал, че е видял и разговарял с капитана на кораба на Христофор Колумб „Пинта“…

Чуждото присъствие може да варира от неясно усещане за размита фигура до убеденост в среща с видимо реален човек. Или с Бог, дух, предшественик или личен познат. Известен е примерът, когато през 1933 г. британският изследовател Франк Смит се опитал да изкачи Еверест сам. Той бил толкова убеден, че някой друг го придружава при изкачването му, че дори предложил парче торта на своя невидим партньор в катеренето.

Стресът, липсата на кислород, геомагнитни явления, монотонното стимулиране или натрупването на хормони може да предизвика промени в химията на мозъка, които предизвикват изкривявания на съзнанието.

Не е задължително самотникът да е на странно или опасно място. Подобни преживявания могат да се случат в по-светски среди. Например хората, които са загубили любим човек, могат да се изключат от външния свят, те рядко напускат домовете си. Самотата и изолацията, съчетани с високите нива на стрес и непроменяща се сетивната стимулация, могат да доведат до същите биологични условия, които биха могли да предизвикат „посещение“ от наскоро заминалите си. Проучванията показват, че почти половината овдовели възрастни американци имат епизод с халюцинации на мъртвата си половинка. Това е добре от друга страна – включва се здравословен механизъм за справяне като нормална част от скръбта.

Ясно е, че съзнателната и желана връзка с други хора е толкова важна за здравето, колкото въздуха, който дишаме. Като се има предвид, че продължителните периоди на социална изолация могат да пречупят дори и най-коравите хора, може би при липса на действителен човешки контакт мозъците ни могат да създадат социални преживявания - последен опит за запазване на здравия разум?