
Comet ATLAS and the Mighty Galaxies Copyright: Rolando Ligustri (CARA Project, CAST)
Тя има сходна орбита с тази на Великата Комета (C/1844 Y1) от 1844 г. Това доведе до теории, че C/2019 Y4 произхожда от същото тяло, от което и C/1844 Y1. АТЛАС свети в красив яркозелен цвят в небесното пространство.
„Велики" се наричат кометите достатъчно ярки за наблюдение с невъоръжено око. Последната такава е Хейл-Боп (c/1995 o1), видима през 1996-1997 г. за рекордните 18 месеца. Със своите яркост, лесно разположение и дълъг престой, тя пленява въображението на наблюдатели из цялото Северно кълбо, най-вече през летните месеци на 1997 г.
Каква яркост ще достигне C/2019 Y4?
Още една нейна особеност е видимият ясен размер в небето, независимо от нейното разстояние от Земята. В момента леденият космически обект има много голяма кома (облак от космически прах, лед и газове, които обгръщат ядрото й).
АТЛАС следва орбитата на Великата комета от 1944 г. и има орбитален период над 5000 години, следователно със сигурност съдържа недокоснат леден материал, който само чака да бъде затоплен от нашата Звезда.
Прогнозите за пиковата яркост на кометата варират от +2 до зрелищните -11, които задминават яркостта на Венера и биха направили C/2019 Y4 най-ярката комета в историята.
Перспективи
Твърде оптимистично?
Как да я открием?
В края на март и началото на април C/2019 Y4 ще се премести в съзвездието Жираф. Възможно е до края на април да стане видима и за просто око, но засега е това е само приятно предположение.
След 20 май ще може да се вижда отново преди зазоряване, но в съзвездието Персей. Наблюдението му ще бъде по-удобно от високите северни ширини на земното кълбо. За България ще бъде видима до около 23 май (в 04:05 ч. за Варна и 04:25 за София). Трябва да се търси много ниско до североизточния хоризонт.
На този етап може да се види с телескоп и бинокъл. За фотографите това е отлична цел, но трябва да се има предвид големината на размера й и растящата й опашка.