Нови сателитни снимки на Европейската космическа агенция показват, че замърсяването на въздуха е намаляло драстично в цяла Европа след строгите мерки за блокиране на пандемията от коронавирус, които масово ограничиха полетите, движението на хора и занижиха нивата на производство на фабриките. Въпреки това експертите предупредиха, че метеорологичните условия (например облаците), могат да нарушат данните от сателитни наблюдения и призоваха ЕС да разшири тези изследователски проекти.
Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) обаче смята, че „щетите вече са нанесени“, тъй като замърсяването на въздуха е силен катализатор за белодробни и сърдечни заболявания, които са свързани с по-високата смъртност от коронавирус.
„Има доказателства, че замърсяването на въздуха е причина за хронични заболявания и влияе неблагоприятно на имунитета", заяви пред EUobserver преди дни Золтан Масай-Косубек от EPHA. „Ако имате такива предпоставки, свързани със замърсяването на въздуха (например респираторни заболявания, хипертония, диабет и т.н.), имате по-малка способност да изградите защита от Covid-19 и сте по-уязвими на коронавируса", добави той.
В момента учените провеждат изследвания за оценка на връзката между замърсяването на въздуха и Covid-19. Но проучване от 2003 г. за жертвите на респираторната болест SARS установи, че вероятността да умрат след усложнения от заразата за пациентите в региони с умерени нива на замърсяване на въздуха е с 84 процента по-висока отколкото за тези, в региони с ниско замърсяване.
Междувременно замърсителите на въздуха като азотен диоксид, вреден газ, отделян от автомобили и фабрики, убиват приблизително седем милиона души по света всяка година - около 400 000 души в Европа.
Средните нива на азотен диоксид в Мадрид са намалели с 56 процента, след като испанското правителство наложи ограничителните мерки за защита от коронавируса. Нивата на замърсяване на въздуха в някои региони на Полша обаче остават сравнително високи въпреки ограниченията, според Европейската агенция по околна среда (EEA ).
НПО и различни граждански общества предупредиха, че евентуално „скок на емисиите" може да се очаква с възстановяването на икономиките, след като пандемията от коронавирус утихне. Необходимо е да се търсят дългосрочни решения за справяне с проблема с хроничното замърсяване на въздуха, от който страда Европа.
„Трябва да считаме това за събуждане. Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух", заяви Маргерита Толото, служител в Европейското бюро по околна среда. „Важно е вече да планираме бъдещи мерки отвъд тази криза. Не можем да си позволим да се върнем към темповете на замърсяване от преди пандемията и бизнесът да си работи както преди", добави тя.
Според генералния секретар на EPHA Саша Марчинг „автомобилите и градовете трябва да се прочистят и новата цел на ЕС за нулево замърсяване е идеалната причина за предприемане на решителни действия за драстично понижаване на нивата на замърсяване на въздуха, когато приключи кризата от пандемията".
Със „Зелената сделка“ Европейската комисия се ангажира да подобри действащото законодателство за качеството на въздуха, за да го доближи към стандартите на Световната здравна организация и да помогне на националните власти да намалят замърсяването на въздуха. Въпреки това през 2019 г. ЕС започна 71 процедури за нарушение на качеството на въздуха срещу правителствата на страните членки.
„Сегашното понижение на концентрациите може да накара хората да осъзнаят по-добре въздействието, което нашата нормална дейност оказва върху околната среда и да са по-склонни да приемат допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха, след като кризата приключи", заяви експертът по качеството на въздуха в ЕЕА Алберто Гонсалес Ортис.
