снимка: iStock
Ако се върнем назад във времето, респираторните заболявания, прехвърлени от животни, предизвикват изтребление и през миналия век.
Хонконгският грип причинява смъртта на 700 000 души през 1968 година, испанският грип води до смъртта на 50 милиона през 1918 г., а връщайки се още по назад във времето една друга инфекциозна болест – бубонната чума в годините между 1346 - 1353 избива 45-50% от жителите на Европа.
В района на Средиземноморието, Италия, Южна Франция и Испания, болестта се развива четири последователни години, като е унищожила до 75 – 80% от населението. Съвсем нормално е в това положение да си зададем въпроса защо болестите, които се предават от животните на хората, са толкова опасни?
Всъщност вирусите, бактериите и инфекциозните болести са навсякъде около нас. Те са тухли, които изграждат сложните постройки, наречени екосистеми. Дори човешкият геном се състои от цели 8 процента вируси. Ако сравним хищниците и патогените (вирусите в случая), хищниците са организми, които изяждат плячката си отвън на вътре, а патогените – отвътре навън. Нещо напълно естествено в нормални условия.
Вирусите правят същото, което прави и котката, изяждайки котешката храна. Но понякога условията се променят. Котките са интелигентни създания, което значи, че са напълно наясно с нещата, които им харесват и тези, които не им допадат. Вирусите, подобно на тях, имат предпочитания към определени видове, които са любимата им плячка. И също както котката може от време на време да се отклони от обичайното си меню и да похапне краставици вместо рибка, така и патогенът може да се обърне към нова цел.
Когато един патоген се прехвърли от животно към човек, резултатът е известен като зооноза. Еболата е зооноза. Както и бубонната чума, жълтата треска, лаймската болест, треската Западен Нил, испанският грип и много от грипните щамове. И още бяс, хантавирусен белодробен синдром и SARS-CoV-2.
Нововъзникващите инфекциозни болести в природата
снимка: Питър БостедКакво означава зооноза и какви са зоонозните причинители?
Зооноза наричаме животинско заболяване, което при естествени условия може да се прехвърли на хора. Обратният процес също е възможен. Това като цяло се е случвало винаги и ще продължи да се случва. Към момента около 60% от нововъзникналите инфекциозни заболявания в човешката популация по света са именно с животински произход. По принцип, различни видове патогени биха могли да прехвърлят междувидовата бариера, но това става изключително рядко и при специфични условия.Как и защо болестите от хората се пренасят върху животните и обратното?
Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, изобщо с всякакви продукти от дивата природа, ние пренасяме цяла вселена от микроорганизми. В повечето случаи не си даваме сметка за това.
Обикновено болестотворните причинители са специализирани към конкретни видове гостоприемници. Прескачането на междувидовата бариера е рядко събитие и изисква точното съчетание на нови мутации и близък контакт с нови подходящи гостоприемници. Само по себе си, съжителството на хора и животни не е опасно.
Защо прилепите боледуват, а не умират от коронавирус?
Най-напред, нека да отбележим, че в животинското царство съществува огромно разнообразие от коронавируси, много от които не са опасни. Прилепите, от друга страна, имат добра защита, както от коронавируси, така и от други вируси. Това е така заради специфики в имунната им система и ефективни механизми за справяне с клетъчния стрес и за поправка на ДНК. Тези приспособления вероятно са възникнали покрай летенето, при което е налице значително натоварване на метаболизма.
Това пухкаво същество може да се побере върху палеца ви, но всъщност представлява най-могъщият естествен инсектицид. Снимка: Боян Петров
Кои са най-сериозните нововъзникнали инфекциозни заболявания в природата към днешна дата?
Най-сериозните нововъзникнали заболявания в природата напоследък не са нови в буквалния смисъл на думата. Хората обаче неволно са разнесли много патогени по света и така са им помогнали да достигнат до нови гостоприемници, които нямат изграден имунитет. Например, Болестта на белия нос при прилепите, с която се занимавам, е възникнала в Европа или Азия и след столетия еволюция е спряла да бъде опасна. В Северна Америка обаче белоносата гъбичка е привнесена отскоро и прилепите, които са нямали време да се приспособят, загиват от нея. Прилепите играят ключова роля в екосистемите, например като регулират количеството на насекомите. Ако тази регулация липсва, това се отразява пряко на дивата природа и оттам непряко на човешкото здраве. Подобна е историята на хитридиомикозата, отново гъбично заболяване, засягащо земноводни. Предполага се, че е възникнала в района на Корея, но смъртоносният й ефект се проявява едва след разпространението й в други части на света. Роля в това вероятно е изиграла международната търговия с жаби за домашни любимци и медицински изследвания.
Белоносата гъба (Pseudogymnoascus destructans) е безобиден съквартирант в Европа, но безскрупулен убиец в Америка. Снимка: Виолета Желязкова
Аз пожелавам на всеки да изпитва щастието от общуване с диви животни и изобщо от контакта с природата. Ако трябва най-просто да обобщя добрите правила, гледайте и снимайте, без да преследвате, улавяте или безпокоите. Това ще допринесе както за вашата безопасност, така и за безопасността на животните. Ще се възползвам и от възможността да кажа нещо специално за прилепите, тъй като някои хора се страхуват от тях във връзка с настоящата пандемия.
Да, коронавируси, подобни на COVID-19, са установени в някои видове прилепи, но това не означава автоматично, че именно прилеп е заразил човек. Вероятността български прилеп да ви зарази с коронавирус е нулева, нулева е и вероятността да ви нападне или ухапе, освен ако нарочно не се опитате да го уловите.Ако имате прилепи в къщата или блока си, не ги гонете. Летящите бозайници нормално живеят в градовете и ни вършат услуга, като изяждат огромни количества насекоми, включително селскостопански вредители или хапещите ни комари.
Никога досега светът не е бил толкова взаимосвързан, колкото в днешни дни. Милиони хора и тонове храни преминават през границите всеки ден. Как да се предпазим от инфекции?
Отворените граници не водят до по-честото възникване на заболявания, но значително улесняват тяхното разпространение. За да предпазим себе си при пътуване, добре е предварително да проучим дестинацията си и да си направим препоръчителните за конкретния географски регион ваксини. Аз бих избягвала и екзотичните животински пазари. Освен че хигиената им може да е съмнителна, търговията с диви животни често е нелегална и нанася сериозни щети на природата.
Друго нещо, което можем да направим за опазването на природата от заболявания, е да почистваме калта от обувките си, преди да се качим на самолета. Звучи смешно, но почвата съдържа цяла вселена от микроорганизми, които не трябва да сменят местообитанието си. Също така, не пренасяйте диви животни или растения през граница. Ако държите на екзотичен домашен любимец, вземете го от място, което може да гарантира легалния му произход и липсата на инфекциозни заболявания.
Най-доброто нещо, което можем да направим за предпазване от инфекции, са ваксините. Те пазят както самите нас, така и хората около нас. Добрата лична и обществена хигиена също е от голямо значение.
За съжаление, да. Най-големите заплахи за дивата природа в момента са унищожаването на местообитания и привнасянето на чужди видове и патогени. Аз обаче съм оптимист и вярвам, че обществото ни може да съчетае икономическото развитие с опазването на околната среда, стига да мисли рационално и дългосрочно.
Заради контакта с природата често си заслужава да се изцапаш. Снимка: Питър Бостед
Можем ли да кажем, че COVID-19 не е последното заболяване, което застрашава нашата цивилизация?
Възможно ли е от България да тръгне подобна инфекциозна болест?
Ние в науката не обичаме думата невъзможно, но ако имате предвид заболяване, подобно на причиненото от COVID-19, вероятността е толкова малка, че бихме могли да я пренебрегнем. Аз лично бих се тревожила не за някоя нова зооноза, а за общото качество на околната среда, което засяга здравето на абсолютно всички и освен това зависи от нас.
