Слънцето
В началото на периода то изгрява десетина минути след 6 ч. и залязва малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч., а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,19 часа до 15,14 часа. На 15 май нашата звезда преминава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 20 май в 16.48 ч. излиза от знака на Телеца и навлиза в знака на Близнаците.
В началото на периода то изгрява десетина минути след 6 ч. и залязва малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч., а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,19 часа до 15,14 часа. На 15 май нашата звезда преминава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 20 май в 16.48 ч. излиза от знака на Телеца и навлиза в знака на Близнаците.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 18 май (405583 км), а най-близо (в перигей) – на 3 юни (364366 км).
- последна четвърт 14 май 2,36 – 12,28;
- новолуние 22 май 5,57 – 20,35;
- първа четвърт 30 май 13,17 – 2,27;
- пълнолуние 5 юни 20,48 – 5,31.
В началото на периода Луната е в съзвездието Везни, низходяща. “Най-ниско” под еклиптиката тя е на 17 май. След това е възходяща до 31 май и отново низходяща до края на периода.
Ето и датите на нейните навлизания в следващите зодиакални съзвездия:
- 9 май – Скорпион;
- 10 май – Стрелец;
- 13 май - Козирог;
- 15 май – Водолей;
- 17 май – Риби;
- 20 май – Овен;
- 22 май – Бик;
- 25 май – Близнаци;
- 27 май – Рак;
- 28 май – Лъв;
- 31 май – Девица;
- 3 юни – Везни;
- 5 юни – Скорпион;
- 6 юни – Стрелец.
Звездите и ярките планети
Вечер към североизток блести Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Към югозапад е Регул от предишното зодиакално съзвездие – Лъв. Ниско към северозапад е ярката Капела от Колар, към запад са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев Слънце Вега е високо към запад, а съзвездието Лебед е близо до зенита.
Вечер към североизток блести Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Към югозапад е Регул от предишното зодиакално съзвездие – Лъв. Ниско към северозапад е ярката Капела от Колар, към запад са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев Слънце Вега е високо към запад, а съзвездието Лебед е близо до зенита.
При много добра видимост Меркурий може да бъде забелязан в първите дни на юни след залез Слънце ниско към северозапад. Венера е Вечерница, залязва все по-рано и към края на периода се губи в слънчевите лъчи (съединението със Слънцето е на 3 юни). На 22 май двете вътрешни планети са в съединение (ниско над хоризонта към северозапад).
Марсе видим след полунощ. В началото на периода изгрява след 3 ч., а в края – след 2 ч. На 8 май излиза от съзвездието Козирог и навлиза във Водолей. Условията за наблюдение на Юпитер са добри. В началото на периода изгрява преди 2 ч., а в края – още преди полунощ. Остава в съзвездието Стрелец, близо до границата с Козирог. Сатурн изгрява малко след Юпитер. Остава в съзвездието Козирог, близо до границата със Стрелец.
Съединения на планетите с Луната
На 12 май е срещата на Месечината с планетите-гиганти Юпитер и Сатурн. Съединението с Марс е на 15 май, а с Меркурий и Венера – на 24 май.
На 12 май е срещата на Месечината с планетите-гиганти Юпитер и Сатурн. Съединението с Марс е на 15 май, а с Меркурий и Венера – на 24 май.
Метеорните потоци
До 14 май е активен слабият метеорен рой Ета-Лириди. Максимумът му е на 8/9 май (3 метеора в час), за съжаление близо до пълнолунието. След залез Слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, преди разсъмване кулминира към юг. Повече „падащи звезди” можем да очакваме от Ета-Акваридите, които са активни до 28 май. Радиантът им е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е активен и метеорният поток Ариетиди с максимум на 7 юни (30 метеора в час). Съзвездието Овен, където е радиантът, е над хоризонта само за половин – един час (към изток, преди изгрев Слънце). Затова тези метеори се регистрират само в радиодиапазона.
Полусенчесто лунно затъмнение
По време на пълнолунието на 5/6 юни Луната преминава през полусянката на Земята. Затъмнението е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка и Австралия. За България то започва с изгрева на Луната в 20,48 ч. на 5 юни. Максимумът (0,568) е в 22,25 ч., а краят – в 0,04 ч. на 6 юни. Потъмняването на лунния диск е практически незабележимо дори с бинокъл. Регистрира се с фотометри.
По време на пълнолунието на 5/6 юни Луната преминава през полусянката на Земята. Затъмнението е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка и Австралия. За България то започва с изгрева на Луната в 20,48 ч. на 5 юни. Максимумът (0,568) е в 22,25 ч., а краят – в 0,04 ч. на 6 юни. Потъмняването на лунния диск е практически незабележимо дори с бинокъл. Регистрира се с фотометри.