Наука07 октомври 2020

Нобелова награда за вирусолозите, които откриха хепатит С

Харви Алтър, Майкъл Хоутън и Чарлз Райс са новите носители на Нобеловата награда по физиология и медицина за 2020 година

По данни на Световната здравна организация 71 млн. души по света са хронично заразени с хепатит С, който причинява смъртта на близо 400 000 от тях годишно. СЗО си е поставила за цел да премахне вируса до 2030 г., но за да се случи това е нужна ваксина. Работата на изследователското трио успешно проправи пътя за ефективно лечение срещу инфекцията.

Началото
През 70-те години Алтър започва да изследва възпалението на черния дроб, което се получава в резултат от кръвопреливане. По-ранната му работа е идентифицирала вирусите на хепатит А и В, но американският учен открива и трети вирусен патоген, който чрез кръвта може да зарази шимпанзета.

По това време Хоутън, който работи в Калифорния, идентифицира вируса чрез генетичен материал на заразени шимпанзета. Според него и колегите му това е нов вид PHK вирус, който е част от групата на флавивирусите. Кръщават го хепатит С.

Междувременно във Вашингтонския университет в Сейнт Луис екипът на Райс използва техники от генното инженерство, за да определи част от генома на хепатит С, който е причинител на чернодробните заболявания.

Наградата

Някои изследователи считаха, че немският вирусолог Ралф Бартеншлагер ще вземе престижното отличие, и то благодарение на работата си върху начините за разпространение на вируса. Той сподели, че не е разочарован от избора на Нобеловата комисия и че се надява това да обърне внимание на ,,тихата епидемия‘‘ от хепатит С, която е превзела света.

Самият Хоутън пък е отявлен критик на наградите за научни открития, дори отказва престижната канадска награда Гарднър и наградния й фонд заради спорове с комисията. Но явно смята, че ,,би било твърде самонадеяно‘‘ да откаже Нобелова награда и 1/3 от 1 млн. щатски долара.

Пътят към ваксината

Резултатите от изследванията на победителите и останалите им колеги са довели до значителни подобрения в тестването и лечението на хепатит С. През последните десет години слабо ефективните методи за третиране на инфекцията са заменени от лекарства, които директно блокират вируса. Те имат потенциала да излекуват голяма част от заразените, но високата им цена ги прави недостъпни за хора с по-ниски доходи.

Според Ели Барнс, която изучава чернодробна медицина и имунология във Великобритания, лечението изисква лекарствен прием в продължение на 8-12 седмици. Тя допълва още, че много от хората, болни от хепатит С употребяват наркотици интравенозно, а това усложнява процеса.

Напредъкът в разработването на ваксината е доста бавен заради малкото инвестиции, но и заради хитрата природа на самия вирус. Генетиката на всеки щам на хепатит С се различава драстично: според Барнс хепатит С е десет пъти по-разнообразен от ХИВ и ,,безкрайно‘‘ по-разнообразен от COVID-19.

Според Томас Баумърт – вирусолог и хепатолог, наличието на лечение е довело до погрешното схващане, че проблемът с болестта е решен. Нобеловата награда може да бъде нова възможност, която да напомни на света, че вирусът на хепатит С си остава проблем

Източник