
Началото
През 70-те години Алтър започва да изследва възпалението на черния дроб, което се получава в резултат от кръвопреливане. По-ранната му работа е идентифицирала вирусите на хепатит А и В, но американският учен открива и трети вирусен патоген, който чрез кръвта може да зарази шимпанзета.
По това време Хоутън, който работи в Калифорния, идентифицира вируса чрез генетичен материал на заразени шимпанзета. Според него и колегите му това е нов вид PHK вирус, който е част от групата на флавивирусите. Кръщават го хепатит С.
Междувременно във Вашингтонския университет в Сейнт Луис екипът на Райс използва техники от генното инженерство, за да определи част от генома на хепатит С, който е причинител на чернодробните заболявания.
Наградата
Самият Хоутън пък е отявлен критик на наградите за научни открития, дори отказва престижната канадска награда Гарднър и наградния й фонд заради спорове с комисията. Но явно смята, че ,,би било твърде самонадеяно‘‘ да откаже Нобелова награда и 1/3 от 1 млн. щатски долара.
Пътят към ваксината
Според Ели Барнс, която изучава чернодробна медицина и имунология във Великобритания, лечението изисква лекарствен прием в продължение на 8-12 седмици. Тя допълва още, че много от хората, болни от хепатит С употребяват наркотици интравенозно, а това усложнява процеса.
Напредъкът в разработването на ваксината е доста бавен заради малкото инвестиции, но и заради хитрата природа на самия вирус. Генетиката на всеки щам на хепатит С се различава драстично: според Барнс хепатит С е десет пъти по-разнообразен от ХИВ и ,,безкрайно‘‘ по-разнообразен от COVID-19.
Според Томас Баумърт – вирусолог и хепатолог, наличието на лечение е довело до погрешното схващане, че проблемът с болестта е решен. Нобеловата награда може да бъде нова възможност, която да напомни на света, че вирусът на хепатит С си остава проблем
Източник