Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA) на НАСА потвърди за първи път, че е открита вода в светлата страна на Луната. Това откритие показва, че водата може да е навсякъде по лунната повърхност, а не само по студените и сенчести места. SOFIA e ново средство за наблюдение на Луната. Всъщност е телескоп с диаметър 106 инча, интегриран към модифициран реактивен самолет Boeing 747SP, който се движи на височина до 45 000 фута.
SOFIA е открила водни молекули в кратера Клавиус, един от най-големите, видими от Земята, разположен в южното полукълбо на Луната. Предишни наблюдения на повърхността на Луната даваха индикации за някаква форма на водород, но не успяваха да разграничат кое е вода и кое хидроксил. Последните данни от тази локация сочат за вода в концентрации от 100 до 412 части на милион - приблизително еквивалентни на бутилка вода от 12 унции - добита в кубичен метър почва от лунната повърхност. Резултатите са публикувани в последния брой на Nature Astronomy .
„Имахме индикации, че на осветената от Слънцето страна на Луната може да има вода“ - каза Пол Херц, директор на отдела по астрофизика в дирекция „Научна мисия“ в централата на НАСА във Вашингтон. „Сега знаем, че е там. Това откритие поставя под въпрос нашето разбиране за лунната повърхност и повдига интригуващи въпроси относно ресурси, свързани с изследването на дълбокия космос" - допълни той.
За сравнение, пустинята Сахара има 100 пъти по-голямо количество вода от това, което SOFIA открива в лунната почва. Въпреки малките количества, откритието повдига нови въпроси за това откъде идва водата на земния спътник и как тя се задържа върху суровата, безвъздушна лунна повърхност.
Когато за първи път астронавтите от „Аполо" се завърнаха от Луната през 1969 г., се смяташе, че тя е напълно суха. Орбитални мисии през последните 20 години потвърдиха наличието на лед в трайно засенчени кратери около полюсите на естествения земен спътник. Междувременно няколко космически кораба, както и наземният инфрачервен телескоп на НАСА откриха доказателства за хидратация в други региони от светлата страна.
Нещо генерира водата и нещо трябва да я задържа там, озадачени са учените. Няколко сили могат да играят роля в появяването на тази вода. Микрометеорити, валящи върху лунната повърхност, носещи малки количества вода, могат да я „опръскат" при удар. Друга възможност е, че може да има двустепенен процес, при който слънчевият вятър доставя водород до лунната повърхност и предизвиква химическа реакция с минерали, съдържащи кислород в почвата, за да създаде хидроксил. Междувременно радиацията от бомбардирането на микрометеорити може да трансформира този хидроксил във вода.
В следващите си полети SOFIA ще търси още вода в други райони от светлата страна на Луната. Данните ще допринесат за работата на бъдещи мисии на Луната, като Volatiles Investigating Polar Exploration Rover (VIPER), за да се създадат първите карти на водните ресурси на Луната за бъдещи човешки космически изследвания.
