Наука1 март 2021

Нашата реалност не е физическа

Защо академичната наука упорито бяга от теорията за менталната вселена

Снимка: IStock

Ние метафизични същества ли сме? Какво въздействие оказва нашето колективно съзнание върху нашата физическа материална реалност и цялостното човешко преживяване? Днес манипулирано ли е по някакъв начин нашето съзнание? През 2005 г. Ричард Кон Хенри - професор по физика и астрономия от университета „Джон Хопкинс" публикува статия в списание Nature, озаглавена „Менталната вселена", разказвайки как метафизиката играе централна роля в разбирането на същността на нашата реалност.

През 2005 г. Ричард Кон Хенри - професор по физика и астрономия от университета „Джон Хопкинс“ публикува статия в списание Nature, озаглавена „Менталната вселена“. Според него фундаменталното заключение на новата физика признава, че наблюдателят създава реалността. Като наблюдатели ние лично участваме в създаването на нашата собствена реалност. Физиците са принудени да признаят, че Вселената е „ментална“ конструкция.

А пионерът в тази област - физикът сър Джеймс Джинс (1877-1946) в „Тайнствената вселена" пише: „Потокът от знания се насочва към нематериалната реалност. Вселената започва да изглежда повече като велика мисъл, отколкото като велика машина. Умът вече не изглежда като случаен натрапник в царството на материята, по-скоро трябва да го приветстваме като създател и управител на царството на материята. Вселената е нематериално-ментална и духовна."

Джеймс Джинс

Основната идея и на двамата е, че по някакъв начин, под някаква форма, съзнанието е пряко преплетено с това, което ние възприемаме като наш физически материален свят и че природата на реалността се състои от нефизически „неща“. Според Джинс съвременният научен свят „има сериозни опити за запазване на материалния свят, но учените не произвеждат „нова физика", а служат само за запазването на една илюзия“. Илюзията, смята Джинс, е че нашата реалност се изгражда единствено и само на физическа база.

Физиците се притесняват от подобна трактовка на истината, защото тя се разминава напълно с научните доктрини за произхода на света. Най-често скептиците громят теорията за менталната вселена с позоваване на теорията за „декохерентност“ - идеята, че „физическата среда“ е достатъчна, за да създаде реалност, независима от човешкия ум.

На Никола Тесла се приписват думите: „В деня, в който науката започне да изучава нефизични явления, тя ще постигне по-голям напредък за едно десетилетие, отколкото през всички предишни векове от съществуването си.“

Никола Тесла

Странно е, че все още академичният свят е пълен със скептицизъм, когато за науката се говори от метафизична гледна точка. Ако това са несериозни твърдения, защо високите нива на държавно управление като министерства на отбраната, институции, свързани с разузнаването и други подобни, от десетилетия разследват нефизически феномен като телепатия, ясновидство, дистанционно зрение, гадателство и пр. Всички тези явления са в сферата на парапсихологията, която е пряко преплетена с квантовата физика.

Изследвания на парапсихологичните явления (psi) се провеждат в различни акредитирани университети и изследователски центрове по целия свят от учени в различни дисциплини. Темата за нематериалното в науката набира популярност (например, само във Великобритания, 80 докторанти са се присъединили към екипи, работещи в сектора (psi). Табу по темата съществува, подобни проекти са почти напълно лишени от финансиране, хората от екипите търпят професионални и лични нападки.

Защо има толкова силна съпротива? Възможно ли е, движеща сила да е страхът, че последиците от потвърдените констатации в тези сфери ще са твърде големи? Когато физиката се промени, глобалните парадигми и възприятията на хората за нашия свят също ще се променят. Някои открития буквално могат да разбият разбиранията ни за съвременния свят и да променят напълно начина ни на живот.

Според д-р Касандра Виен, главен изпълнителен директор в Института по ноетични науки, занимаващ се с изследване на съзнанието и връзката му с природата на нашата реалност, академичните кръгове смятат, че авторитетът им ще бъде уронен, ако дадат зелена улица на подобни изследвания, защото ще бъдат упрекнати, че насърчават суеверието, спиритизма и магията. Виен вижда тази реакция като защитна, но смята, че ситуацията ще се промени.

Историята потвърждава думите й. През 1900 г. физикът лорд Келвин (Уилям Томсън) заявява, че „Няма нищо ново, което да бъде открито във физиката сега. Остава само все по-прецизно измерване." Не след дълго Айнщайн публикува своя доклад за теорията на относителността. Теориите на Айнщайн оспорват приетата рамка на знанието по онова време и принуждават научната общност да се отвори към алтернативен поглед към реалността.

Преди няколко години група международно признати учени се събраха, за да подчертаят важността на това, което все още се пренебрегва в основната научна общност - фактът, че материята (протони, електрони, фотони, всичко, което има маса) не е само реалност. Искаме да разберем същността на нашата реалност, но как можем да го направим, ако непрекъснато изследваме само физически системи? Ами ролята на нефизическите системи, като съзнанието или тяхното взаимодействие с физическите системи (материя)?

Въпреки ненадминатия емпиричен успех на квантовата теория, самото внушение, че тя може да бъде буквално вярна като описание на природата, все още се посреща с цинизъм, неразбиране и дори гняв, казва Т. Фолгер в „Quantum Shmantum“.

Ето още едно мнение от началото на миналия век. То е на Макс Планк, теоретичен физик, създал квантовата теория, която му носи Нобелова награда за физика през 1918 г.: „Разглеждам съзнанието като основно. Разглеждам материята като производна от съзнанието. Не можем да оставим съзнанието настрана. Всичко, за което говорим, всичко, което считаме за съществуващо, е постулиращо съзнание."

Макс Планк

Платон, Галилео Галилей, Рене Декарт, Парахамса Тевари, това са само нищожна част от будните представители на световната мисъл през столетията, осмелили се да говорят за съзнанието като определящо материалния свят.

Има много доказателства, че човешкото съзнание е пряко преплетено с нашата физическа материална реалност. Нашите собствени чувства, емоции, възприятия и „състояние на съзнанието“ са ключов фактор при създаване и оформяне на нашия човешки опит.

Но въпросите без отговор все още са много.

Как състоянието, в което сме всички ежедневно, оказва влияние върху нашата реалност? Ако искаме да променим света, трябва ли да сме в състояние на мир и любов? Каква реалност ще създадем, ако нашите мисли и възприятия и големите глобални събития всъщност не са наши, а ни се дават от външен източник като основните медии? Как реагираме на събитията? Нашето съзнание манипулирано ли е от могъщи хора с влияние? Можем ли наистина да идентифицираме „частица Бог“, като става все по-ясно, че материята е родена от нематериалното царство?

Източник