Едва 30 годишен, Деян Михайлов е с важен научен принос в засичането на нискочестотни гравитационни вълни. Той е астрофизик. Завършил е бакалавърската си степен в Оксфордския университет. След това учил в университета в Кеймбридж, където защитава докторска степен през 2018 г. В момента продължава изследванията си върху гравитационните вълни в института „Макс Планк" в Германия. Неотдавна с него разговаря авторът на подкаста „Неизвестните известни" - Петър Зашев.
Гравитационна вълна е термин във физиката, който представлява периодична промяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна. Тя е породена от силите на гравитационно привличане между масивни тела, движещи се с ускорение и водещо до промени в гравитационното поле.
За първи път предположение за съществуването на гравитационните вълни е изказано от Анри Поанкаре през 1905 г. по силата на аналогия с електромагнетизма. Идеята намира малко по-късно свое развитие и конкретизация в трудове на Алберт Айнщайн. Потвърдена е едва в края на 2015 г. от учени, работещи с данни от обсерваторията LIGO в САЩ. Но според Михайлов основата на този дял от астрофизиката тръгва от Нютон и неговия Закон за всеобщото привличане. Той гласи, че всяка материална точка привлича всяка друга материална точка със сила, насочена по правата, пресичаща двете точки. Тази сила е пропорционална на произведението от двете маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между материалните точки.
Гравитационните вълни помагат на учените да разберат как е възникнала Вселената, какво се случва днес с нея и какви са тенденциите на нейното развитие през следващите хилядолетия. Деян Михайлов споделя пред Петър Зашев:
„По време на моята докторантура успях да разпиша и да демонстрирам един нов метод за засичане на гравитационни вълни. Гравитационните вълни, които LIGO засича са високочестотни, моят метод работи за засичане на нискочестотни гравитационни вълни - това са такива, които могат да бъдет засечени от първите етапи на Вселената. Досега науката разполага с добър работещ метод за засичане на високочестотни гравитационни вълни, но нямахме метод за засичане на нискочестотните. Това би помогнало на учените да разберат какво се е случило с Вселената през първите 380 хиляди години от Големия взрив.
А тя днес е на приблизително 14 милиарда години."
На въпрос на Петър Зашев „Има ли смисъл да се работи по колонизирането на други планети?", Михайлов отговори: „Да, смятам, че е необходимо, за да имаме вариант, когато се изчерпат ресурсите на нашата планета. Не е невъзможно след 30 г., през 2050 г., на Марс да живеят хора от Земята. За целта са нужни - достатъчно подземни тунели, където да бъдат настанени земляните първоначално и впоследствие достатъчно надземни инсталации, които да поддържат живота и хората да могат да съществуват."
Луната бавно се отдалечава от Земята и след няколко милиона години ще я загубим, каза още Михайлов в отговор на водещия дали има опасност естественият ни спътник някога да падне на Земята поради силите на гравитацията.