Илюстрация: Wikimedia.org
В най-мащабното правено досега изследване учените са идентифицирали десетки неоткрити преди генетични показатели, които повишават риска от биполярно разстройство. В изследване за асоцииране в целия геном (GWAS), включващо над 400 000 души - около 41 917 от тях с биполярно разстройство - учените сравняват варианти в ДНК на участниците, търсейки генетични маркери, които могат да бъдат свързани с появата на състоянието.
Биполярното разстройство е наследствено психично разстройство, характеризиращо се с тежки промени в настроението, обикновено вариращи от мания или хипомания до депресия. Засяга около 45 милиона души по целия свят. Въпреки че има няколко подтипа, психичният дисбаланс обикновено остава до края на живота. Хората с биполярно разстройство са с повишен риск към опити за самоубийство. Всеки прибавен детайл към задълбоченото разбиране на това състояние, включително и неговите генетични основи, е основна грижа за общественото здраве.
"Установено е, че биполярното разстройство има сериозна генетична основа и идентифицирането на ДНК вариации, които увеличават риска, може да даде представа за базисната биология на състоянието", казва психиатричният генетик Ниам Мълинс от "Медицинското училище Icahn в планината Синай" в Ню Йорк.
Учените се опитват да установят как гените - включително и тези, споделени от членовете на семейството - влияят върху шансовете на хората да развият биполярно разстройство и да оценят как факторите на околната среда също допринасят за развитие на заболяването.
В последния си труд Мълинс и колегите му са удвоили съществуващия брой известни генетични маркери за биполярно разстройство, идентифицирайки 64 области в генома, съдържащи ДНК вариации, които увеличават риска, 33 от които са нови за науката.
"Нашето проучване установи ДНК вариации, свързани с комуникацията на мозъчните клетки и калциевата сигнализация, които увеличават риска от биполярно разстройство", казва Мълинс. "В целия геном почти всички вариации, влияещи на биполярно разстройство, влияят също така на развитието на шизофрения и тежка депресия, макар и с променливи ефекти", допълва той.
Учените потвърждават с новото си изследване предишни генетични и клинични доказателства за връзки между биполярното разстройство и нарушенията на съня, проблемната употреба на алкохол, наркотици и пушене.
Резултатите потвърждават и предишни индикации, че двата подтипа биполярно разсторйство (I и II) са генетично базирани, като BD I корелира с шизофрения, докато BD II има по-силни генетични връзки с тежките депресивни състояния.
Констатациите от мащабното проучване са публикувани в Nature Genetics.
Източник