Илюстрация: Wikimedia.org
Преди 30 години Робин Дънбар публикува теорията си, че хората могат да поддържат приятелска група от най-много 150 души, а дълбоките дружески контакти са 5. Въпреки многото опити да се оспори твърдението му, то издържа проверката на времето. Сега тази теза е подкрепена и от неврологията, и от статистиката. Ето анализът на самия Дънбар, публикуван в The Conversation.
Точно преди 30 години размишлявах върху въпроса за числеността на „приятелският кръг" на приматите, съотнесена спрямо размера на мозъка им. Тогава излезе тази взаимосвързаност: колкото по-голям е мозъкът, толкова по-широка е дружеската група. Беше ми любопитно какви са тези показатели при хората. Изчисленията ме доведоха до 150. Тъй като това изглеждаше малко, побързах да отида в библиотеката, за да потърся данни за естествените размери на човешките групи. Ловците - нашите предци, са живеели в многостепенни общества, където групи от индивиди образували йерархично слоеста структура - семейства в групи, групи в общности, общности в племена.
Общностното ниво на организация се оказа почти точно 150. Така се родиха „хипотезата за социалния мозък“ и „числото на Дънбар“, като първата се отнася до връзката между размера на групата и размера на мозъка при приматите, а втората - за естествената хорска група - около 150 души.
"Числото на Дънбар" привлича голямо внимание през годините. Използва се при проектирането на платформи за социални медии, както и като основа за „тайно ръкостискане“ - онлайн алгоритми за сигурност и софтуер за откриване на ботове.
Опонентите
През последните 30 години се появяваха усърдно и постоянно критики на тази хипотеза. Най-често срещаният контрааргумент е, че човешкото поведение е културно обусловено и затова не може да бъде подчинено на същите биологични правила като поведението на приматите. Друг вариант на това твърдение е, че мрежовите платформи като LinkedIn ни позволиха да поддържаме по-обширни социални линии от контакти. Учени от Стокхолм години наред вадиха статистически данни, за да ме опровергаят. Не достигнаха до нищо, което е научно потвърдено и годно за публикуване в академичните среди.
Повечето от тези контратвърдения не признават, че „Числото на Дънбар" се отнася за качествени взаимоотношения, а не просто за познатите, които представляват по-непринудените външни слоеве на нашите социални мрежи, извън 150-те ни значими приятелства.
Увеличава ли се „Числото на Дънбар"
Доказателствата, че личните ни социални мрежови контакти и природните общности са съставени от около 150 души, растат значително през последното десетилетие. Виждаме го в контакт-групите за телефонни разговори, групите във Facebook, списъците с коледни картички, военните бойни части и онлайн игри. Тази закономерност важи при църковните конгрегации, англосаксонските села, общностите от бронзовата епоха, свързани с каменните кръгове.
Моите изследвания показват, че можем да поддържаме само пет интимни приятелства - но знаем имената на до 1500 души.
Как да ни стига времето - прочети в този брой:
Доказателства от неврологията
Ние също така попълнихме много от поведенческите и неврокогнитивните детайли, които стоят в основата на социалната мозъчна хипотеза. Много изследвания на невроизображения сочат, че както при хората, така и при маймуните, размерите на социалната мрежа на индивида корелират с размера на тяхната невронна мрежа по подразбиране - голямата мозъчна верига, която управлява социалните взаимоотношения.
По подобен начин механизмът за свързване, базиран на докосване, който държи тези групи заедно - механизъм, който експлоатира ендорфиновата система на мозъка - е общ както за хората, така и за приматите. Ето защо прегръдката и физическото докосване са толкова важни в нашите взаимоотношения.