Потвърдено: човек може да поддържа само 150 приятелства

Точно преди 30 години размишлявах върху въпроса за числеността на „приятелският кръг" на приматите, съотнесена спрямо размера на мозъка им. Тогава излезе тази взаимосвързаност: колкото по-голям е мозъкът, толкова по-широка е дружеската група. Беше ми любопитно какви са тези показатели при хората. Изчисленията ме доведоха до 150. Тъй като това изглеждаше малко, побързах да отида в библиотеката, за да потърся данни за естествените размери на човешките групи. Ловците - нашите предци, са живеели в многостепенни общества, където групи от индивиди образували йерархично слоеста структура - семейства в групи, групи в общности, общности в племена.

Общностното ниво на организация се оказа почти точно 150. Така се родиха „хипотезата за социалния мозък“ и „числото на Дънбар“, като първата се отнася до връзката между размера на групата и размера на мозъка при приматите, а втората - за естествената хорска група - около 150 души.

"Числото на Дънбар" привлича голямо внимание през годините. Използва се при проектирането на платформи за социални медии, както и като основа за „тайно ръкостискане“  - онлайн алгоритми за сигурност и софтуер за откриване на ботове.

През последните 30 години се появяваха усърдно и постоянно критики на тази хипотеза. Най-често срещаният контрааргумент е, че човешкото поведение е културно обусловено и затова не може да бъде подчинено на същите биологични правила като поведението на приматите. Друг вариант на това твърдение е, че мрежовите платформи като LinkedIn ни позволиха да поддържаме по-обширни социални линии от контакти. Учени от Стокхолм години наред вадиха статистически данни, за да ме опровергаят. Не достигнаха до нищо, което е научно потвърдено и годно за публикуване в академичните среди.

Повечето от тези контратвърдения не признават, че „Числото на Дънбар" се отнася за  качествени взаимоотношения, а не просто за познатите, които представляват по-непринудените външни слоеве на нашите социални мрежи, извън 150-те ни значими приятелства.

Доказателствата, че личните ни социални мрежови контакти и природните общности са съставени от около 150 души,  растат значително през последното десетилетие. Виждаме го в  контакт-групите за телефонни разговори, групите във Facebook, списъците с коледни картички,  военните бойни части и онлайн игри. Тази закономерност важи при църковните конгрегации, англосаксонските села, общностите от бронзовата епоха, свързани с каменните кръгове.

Моите изследвания показват, че можем да поддържаме само пет интимни приятелства - но знаем имената на до 1500 души.

Ние също така попълнихме много от поведенческите и неврокогнитивните детайли, които стоят в основата на социалната мозъчна хипотеза. Много изследвания на невроизображения сочат, че както при хората, така и при маймуните, размерите на социалната мрежа на индивида корелират с размера на тяхната невронна мрежа по подразбиране - голямата мозъчна верига, която управлява социалните взаимоотношения.

По подобен начин механизмът за свързване, базиран на докосване, който държи тези групи заедно - механизъм, който експлоатира ендорфиновата система на мозъка - е общ както за хората, така и за приматите. Ето защо прегръдката и физическото докосване  са толкова важни в нашите взаимоотношения.