Снимка: Wikimedia.org
Октоподите стават сираци в много ранна възраст. След като снесе яйцата си, женският октопод спира да се храни и започва да си причинява физически щети, което води до смъртта й. Няколко месеца по-късно умира и мъжкият октопод. Учените са намерили обяснение за това странно явление, съобщава ScienceAlert.
От 80 години съществува теория, че чифтосването на октоподи по някакъв начин задейства процеса на самоунищожение на молекулярно ниво вътре в тези морски създания. Сега учени от Чикагския университет са открили, че чифтосването отваря сложен самоубийствен биохимичен процес, базирани на холестерола, при който самките произвеждат различни хормони в смъртоносни дози.
„Известно е, че холестеролът играе важна роля по отношение на храненето, но също така има активна роля в други процеси в тялото. Например той допринася за производството на хормони на стреса. Но бяхме изненадани, когато разбрахме, че холестеролът е отговорен за живота на октоподите", казва З.Янг Уанг от Чикагския университет.
Според учените някои прекурсори на холестерола са токсични за тялото, когато има твърде много от тях. Ако е така, тези генетични нарушения повишават метаболизма на холестерола, което може да доведе до сериозни проблеми с развитието и поведението. Човек може да прояви склонност към самонараняване и да откаже храна. Най-тежките прояви на тези нарушения могат да бъдат животозастрашаващи. Тези симптоми са подобни на тези, които се появяват при женските октоподи в последните дни от живота им.
Още през 1977 г. учените установиха, че зрителната жлеза (ендокринен орган при октоподи и калмари) по някакъв начин играе роля в програмираната смърт на главоногите. Този орган може да се сравни с хипофизната жлеза при хората (тя произвежда хормони, които влияят на растежа, метаболизма и репродуктивната функция).
Оптичната жлеза се намира между очите на октопода и този орган е свързан с половото развитие и стареенето на главоногите. Ако се отстрани, тогава женският октопод може да живее само няколко месеца след снасянето на яйцата.
Изследване от 2018 г. пък установи, че когато смъртта се приближава, при женския октопод се повишават нивата на активност на някои гени, контролиращи половите хормони, инсулиноподобните хормони и метаболизма на холестерола.
Съвкупността от всички тези процеси може би е причината за ранната смърт на женския октопод, казват учените."Струва ни се, че октоподите преминават през тази последователност от трансформации и просто полудяват, преди да умрат“, казва Уанг.
