Снимка: Facebook
През 1960 г. Дейвид Латимър, воден от експериментаторския си дух, решава да засади семена в стъклена бутилка. Нямало е как да предположи, че творението му ще се превърне в красив казус на самоподдържаща се запечатана екосистема, наречена „най-старият терариум в света“.
Бутилката на Латимър
След всичките тези години запечатаната бутилирана градина на Дейвид все още процъфтява и е здрава. Всичко в този малък съвършен свят се развива, въпреки че растенията не са поливани от 1972 г.
Дейвид засажда терариума през 1960 г. Слага в бутилката от десет галона четвърт литър вода и компост. Засаждането на семената се прави през гърлото на бутилката с фина тел. Накрая стъкленият съд е запечатан и поставен в един слънчев ъгъл на помещението. Нататък всичко е в ръцете на майката природа и фотосинтезата.
Фотосинтезата доставя влага и кислород във въздуха чрез растенията. След това влагата се натрупва и започва да "вали" обратно върху растенията. Листата също падат и гният, произвеждайки въглероден диоксид, от който растенията се нуждаят за хранене.
Това е уникален пример за това как природата може да се поддържа сама. Ларимър отваря бутилката през 1972 г., за да напои растителността. Но оттогава бутилката е неотваряна - никаква прясна вода или въздух.
Това е възможно, защото градината създава своя собствена екосистема чрез магията на слънцето (фотосинтеза) и си е самодостатъчна.
„Разположил съм съда на 6 фута от прозореца, така че има малко слънчева светлина. Растенията се стремят към светлината, затова го въртя от време на време, за да се развиват равномерно. В противен случай това е определението за ниска поддръжка. Никога не съм подрязвал растенията. Те растат според границите на бутилката" - казва Дейвид пред Daily Mail.
Запечатаната градина стои на едно място в продължение на 27 години в дома на Латимър в Кранли, Съри. Това е и методът, по който НАСА проектира извеждането на растения в космоса.
Отглеждане на бутилирани градини
Градината в бутилка живее като създава самоподдържаща се екосистема чрез фотосинтеза на растенията и рециклиране на хранителни вещества.
Светлината е единственото нещо, идещо отвън. Осигурява енергия за храна и растеж. Светлината, обливаща листата, се поема от хлорофили, съдържащи протеин (зелен пигмент). Растението съхранява част от светлината като АТФ (аденозин трифосфат) за енергия. Останалото количество се използва в корените на растението, за да се отърват от електроните от водата.
След това електроните са свободни да отделят кислород, като превръщат въглеродния диоксид във въглехидрати чрез химични реакции. За да разложи органичен материал като листата, екосистемата използва клетъчно дишане. Това се прави от бактерии, които приемат отпадъчния кислород и отделят въглероден диоксид, който помага на растението да се развива.
Растението също ще използва подобен процес на клетъчно дишане, за да разгражда хранителните вещества, които е съхранило, когато няма слънчева светлина (през нощта).
Водата се върти, като се всмуква в корените на растенията, изтича във въздуха, след което се кондензира в сместа за саксии. Начало на нов цикъл, който се повтаря отново и отново... Латимър планира да предаде този експеримент на децата си, когато умре. Ако те нямат интерес към него, то ще бъде предадено на Кралското градинарско дружество в Лондон, Англия.
