Снимка: NASA
Вселената е огромна, неизброимо огромна, отвъд представите ни за огромност. Според астрономите във Вселената има 100-200 милиарда галактики. Всяка галактика е пълна със звезди. Нашата галактика, Млечният път, съдържа до 400 милиарда звезди с различни размери и яркост. Ако се запитате колко звезди има във Вселената - отговорът е умопомрачителен. Ако умножите броя на звездите в нашата галактика по броя на галактиките във Вселената, ще получите септилион звезди, това е единица с 24 нули. И все пак това е крайно число, а Вселената не се вмества в него...
Телескопът Кеплер на НАСА доказа, че около много звезди в нашата галактика се въртят планети. Изчислено е, че потенциално обитаемите планети може да обикалят около 15 до 25% от звездите в галактиката. Консервативно казано, ако 15% от звездите имат планета между 1 и 1,6 пъти по-голяма от Земята в обитаемата зона, може да се очаква 15 процента от 90 процента от 100 милиарда звезди да имат такива планети. Това са 14 милиарда потенциално обитаеми светове, обяснява астрофизикът Натали Батала.
Така че от математическа гледна точка изглежда, че няма начин да няма живот и някъде другаде, освен тук. Но ако животът съществува, тогава къде са всички извънземни? Защо все още не сме срещнали такива? Преди няколко години едно проучване се опита да даде отговор на известния парадокс на Ферми, който в най-простата си форма пита: "Къде са всички?"
Ето обяснението на изследователи от Австралийския национален университет: животът на други планети вероятно е бил кратък, той вече е идвал и си е отивал.
"Вселената вероятно е пълна с обитаеми планети. Учените смятат, че Космосът би трябвало да гъмжи от извънземни" - казва Адития Чопра, един от авторите на статията, публикувана в списание Astrobiology. "Ранният живот е крехък, затова вярваме, че рядко се развива достатъчно бързо, за да оцелее. Повечето ранни планетарни среди са нестабилни. За да създадат обитаема планета, формите на живот трябва да регулират парниковите газове като вода и въглероден диоксид, за да поддържат повърхностните температури стабилни."
Преди около 4000 милиона години Земята, Венера и Марс може да са били домакини на живот, когато са били по-сходни. Въпреки това, около един милиард години след формирането си, Венера се превръща в кипяща оранжерия, докато Марс става хладна пустиня. И двете са жертва на парников ефект.
"Ранният микробен живот на Венера и Марс, ако е имало такъв, не е успял да стабилизира бързо променящата се среда" - разказва доцент Чарли Лайнуивър. "Животът на Земята вероятно е изиграл водеща роля в стабилизирането на климата на планетата" - добавя той.
Мистерията защо все още не сме открили признаци на извънземни може да не е свързана толкова с вероятностите за произхода на живот или интелект. Може би има повече общо с рядкото и бързо възникване на биологична регулация на циклите на обратна връзка върху планетарните повърхности.
Ако тази теория е вярна, влажните и скалисти планети, способни да приемат живот, изглежда са навсякъде, но тези планети нямат условията на околната среда, благоприятни за живот, каквито притежава Земята. (Това явление е известно като "Gaian Bottleneck".) Така че може би вселената е микробно гробище.
"Едно интригуващо предсказание на модела на Gaian Bottleneck е, че по-голямата част от вкаменелостите във Вселената са следствие от изчезнал живот на микроби, а не от многоклетъчни видове като динозаври или хуманоиди, чиято еволюция отнема милиарди години" - е мнението на Лайнуивър.
