
снимка: iStock
Вече не е задължително лекарствата в процес на разработване да преминават тестове върху животни, преди да получат одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Според нов закон, подписан от президента Джо Байдън в края на миналата година, досегашното задължение на фармацевтите всички лекарства да бъдат тествани върху животни, преди да преминат към изпитвания върху хора, беше отменено.
„Актът за модернизация на FDA 2.0 ще ускори иновациите и ще пусне по-безопасни, по-ефективни лекарства на пазара по-бързо чрез намаляване на бюрокрацията, която не се подкрепя от настоящата наука“, каза в изявление сенатор д-р Ранд Пол от Кентъки, който представи закона. Той добави, че решението е стъпка към прекратяване на ненужното страдание и смърт на животни при експериментите.
Това обаче не означава, че тестването на нови лекарства върху животни е напълно забранено. Препоръката към фармацевтичните компании е да изоставят тестването върху животни и да започнат да търсят други методи за изпитвания на новите си лекарства.
Новият закон изменя Федералния закон на САЩ за храните, лекарствата и козметиката, приет през 1938 г. Досега по тази закон FDA изискваше лекарството да бъде тествано върху един вид гризач, като мишка или плъх, и един вид, различен от гризач, като маймуна или куче, за да получи одобрение.
Но тези животински модели са скъпи и често неефективни, твърдят някои учени. „Животинските модели грешат по-често, отколкото са прави“, казва Дон Ингбър, биоинженер от Харвардския университет, чиято лаборатория разработи технология за органни чипове като алтернатива на тестовете върху животни.
„Една мишка или плъх не винаги се повлияват и усвояват лекарства и химикали по същия начин като хората“, е мнението на Намандже Бъмпус, главен експерт във FDA. И допълва, че разработването на повече in vitro системи, които се основават на човешки клетки, човешки тъкани и човешки модели, в някои случаи може да бъде по-предсказуемо.
Такива алтернативи включват така наречените „органи върху чип“ - микрочипове, съдържащи миниатюрни тъкани, имитиращи функцията на орган, както и компютърно моделиране и органоиди – 3D клъстери от клетки, които могат да възпроизведат голяма част от сложността на даден орган.