изображение: iStock
Повечето от физиците вярват неотклонно в строгия и неизменен набор от закони, които управляват Вселената. Но има и физици, които не се боят да признаят, че опознаването на земния свят и Вселената е като беленето на безкраен лук – колкото повече белим – толкова повече има за белене...
„Това, което често наричаме закони на физиката, всъщност са просто последователни математически теории, които изглежда съвпадат с някои части на природата. Тези закони на физиката са предназначени да опишат нашата споделена реалност, дори ако те „еволюират с подобряването на нашето емпирично познание за Вселената“. Това пише теоретичният физик Санкар Дас Сарма в авторската си колонка в New Scientist. „Въпреки че много учени изтъкват ролята си за разкриване на тези върховни закони, аз просто не вярвам, че те съществуват“ – заявява той.
Санкар Дас Сарма e американски теоретичен физик на кондензираната материя. Работил е в широките изследователски теми на теоретичната физика, физика на кондензираната материя, статистическата механика, квантовата физика и квантовата информация. Член е на катедрата по физика в Университета на Мериленд, Колидж Парк от 1980 г.
Преди новаторските – и в крайна сметка незавършени – опити на Алберт Айнщайн да създаде „теория за всичко“ и всички последвали скокове в области като квантовата механика, категоричен е физикът, подобно твърдение не би изглеждало странно. Според Сарма е „удивително“, че хората изобщо „могат да осмислят някои аспекти на Вселената чрез законите на физиката“.
„Когато откриваме повече за природата, можем да усъвършенстваме описанията си за нея, но тя няма край“, пише той. „Като беленето на безкраен лук е – колкото повече белим, толкова повече има за белене.“
По отношение на концепцията за мултивселената или наличието на безкраен брой вселени, Сарма недоумява как хората биха могли да имат такова високомерие и да си представят, че очевидните правила, които изглежда управляват нашата реалност, ще се прилагат във всяка Вселена.
Сарма се опира и на теоретични аргументи, които удрят квантовата механика. Той я описва като „по-скоро набор от правила, които използваме, за да изразим нашите закони, вместо да е върховен закон“. В нея остават твърде много мистерии и променливи, за да се смята тази така наречена фундаментална теория за свещена.
„Трудно е да си представим, че след хиляда години физиците все още ще използват квантовата механика като основно описание на природата“, продължава той. „Нещо друго трябва да замени квантовата механика дотогава, както самата квантова механика замени Нютоновата механика.“
Каква може да е тази замяна – Сарма отказва да прогнозира. Но въпреки това той не вижда „особена причина нашето описание на това как изглежда, че работи физическата Вселена да достигне своя връх внезапно в началото на 21 век и да остане завинаги в квантовата механика."
„Това би било наистина депресираща мисъл“ - добавя той!
