90 секунди до Страшния съд

Основан през 1945 г. от Алберт Айнщайн и учени от Чикагския университет, които са помогнали за разработването на първите атомни оръжия в проекта Манхатън, Бюлетинът на атомните учени създава часовника на Страшния съд две години по-късно. Използвана е алюзия с апокалипсиса (полунощ) и съвременния символ на ядрена експлозия (отброяване до нула), за да се предаде по ефектен начин посланието за заплахите за човечеството и планетата. Часовникът на Страшния съд се настройва всяка година от Съвета за наука и сигурност на бюлетина в консултация с неговия Съвет на спонсорите, който включва 11 Нобелови лауреати. 

Часовникът се превърна във всеобщо признат индикатор за уязвимостта на света към глобална
катастрофа, причинена от създадени от човека технологии.

Въпреки че е само метафора, решението да се преместят стрелките на часовника по-близо до полунощ отразява рисковете от реалния свят. Тази година в изявлението на учените е включена войната в Украйна, засиленото ядрено напрежение, влошаването на изменението на климата и разпространението на кампании за дезинформация.

Но най-големият фактор тази година, според Бюлетина, е конфликтът в Украйна. Можете да прочетете повече за решението на атомните учени в тяхното официално изявление, което се публикува всяка година. Това е първата година, когато изявлението е публикувано на английски, руски и украински.

„Руската инвазия в Украйна увеличи риска от използване на ядрени оръжия, разшири спектъра от използване на биологични и химически оръжия, възпрепятства реакцията на света на изменението на климата и възпрепятства международните усилия за справяне с други глобални проблеми“, се казва в документа.

Когато е създаден от художника Мартил Лангсдорф, за да краси корицата на списание Bulletin през 1947 г., часовникът показва 7 минути до полунощ. Точното разположение на стрелките няма особено значение. Важно, е това, което хората правят, за да си навредят или да си помогнат. 

За последно часовникът се премести напред през 2020 г. - на 100 секунди до полунощ. Добрата новина е, че стрелките на часовника понякога могат да се движат назад, когато хората предприемат стъпки за установяване на мир и защита на планетата. С края на Студената война през 1991 г. стрелките на часовника се върнаха на 17 минути - най-далечното разстояние, което някога са били от полунощ.