Кихането на Еверест оставя след себе си микроби, които могат да оцелеят векове

Склоновете на Еверест са осеяни с микроорганизми, адаптирани да издържат на суровите условия на най-високия връх на Земята. В миналото е било невъзможно да се идентифицират такива с човешки произход, в проби, събрани на толкова големи височини. Но сега изследователите са открили някои на 7900 метра над морското равнище.

„Има човешки подпис, замразен в микробиома на Еверест, дори на тази надморска височина“, каза Стив Шмид, един от авторите на публикацията в Arctic, Antarctic, and Alpine Research. „Ако някой дори си издуха носа или се закашля, това е нещо, което може да остави отпечатък на върха“, допълва Шмид.

Когато кашляме и кихаме, ние изсипваме вълна от микроскопични микроби върху заобикалящата ни среда. Откритите на Еверест микробни следи от минали посетители не е нищо толкова изненадващо. По-интересното е за учените, че тези микроби, свикнали да живеят в топлите ни тела, са успели да оцелеят в планината, в латентно състояние в замръзналата почва. Сред откритите микроорганизми има щамове на Staphylococcus и Streptococcus, които обикновено се намират съответно в носа и устата ни. 

Почвени проби са взети от базовия лагер в South Col, където стотици авантюристи, опитващи се да изкачат Еверест от югоизточния хребет в Непал, разпъват своите палатки всяка година.

При анализа на почвата са използвани технология за секвениране на гени, както и традиционни техники за култивиране и биоинформатика. Открити са микробни ДНК последователности, повечето от които принадлежат на „екстремофилни“ организми, на които е присъщо да оцеляват на големи височини. Но са открити и такива ДНК доказателства за микроби, свързани с хората, за които досега се предполагаше, че не биха могли да издържат на високите концентрации на ултравиолетова светлина, по-ниските температури и липсата на вода на Еверест.

„Нашите данни предполагат, че South Col и други среди с висока надморска височина може да са точки с натрупване на дълбоко замразяване на отложени организми, включително пренасяни от човека замърсители, които може никога да не напуснат тези земи, след като са пристигнали там“, заключават авторите в своята статия.

Въпреки че не очакват тяхното откритие да има голямо въздействие върху околната среда, то все пак ни напомня да обмислим нашето въздействие върху тази и други планети, особено преди бъдещи космически пътувания из Слънчевата система, предупреждават те. „Може да открием живот на други планети и студени луни - казва Шмид. - Ще трябва да внимаваме, за да сме сигурни, че не ги замърсяваме с нашите собствени микроорганизми.“