Наука7 август 2023

Съживиха червей, прекарал 46 000 години във вечната замръзналост

Откритието ще помогне за откриването на нови начини за дългосрочно съхранение на клетки и тъкани

Снимка: Wikimedia Commons

Руски учени от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика, в сътрудничество със служители на Института за молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“ (Германия), успяха да съживят кръгъл червей (нематода), който е прекарал около 46 хиляди години във вечната замръзналост. Резултатите от изследването са публикувани в списание PLOS ONE.

Учените отдавна знаят, че има организми, които могат да спират метаболизма си при неблагоприятни външни условия – състояние, известно като криптобиоза. Сега експертите са открили в сибирските ледени полета нов животински вид, който е бил в състояние на криптобиоза от около 46 000 години.

Авторите на това научно откритие са използвали метода на радиовъглероден анализ, за да изследват повече от 300 проби, събрани по време на дългосрочни палеоекологични експедиции в крайбрежния сектор на североизточната част на Арктика, в зоната на вечно замръзналата земя на Сибир. Проби от растения и лед, които включват червеи, показват, че животинките са съществували през късния плейстоценски период. Нематодите били успешно реанимирани след като учените им създали лабораторно подходящи условия – температура и храна. При първоначалният анализ на находките изследователите предположили, че този вид вече е известен на науката, но след провеждане на геномен анализ било идентифицирано ДНК на нов червей, непознат досега. Наречен е Panagrolaimus kolymaensis.

Има хипотеза, че чрез адаптиране и оцеляване в криптобиоза за кратки периоди от време при условия, подобни на вечна замръзналост, някои видове нематоди са придобили способността да остават в това състояние за продължителни периоди от време. Сега екипът се чуди дали може да има горна граница за това колко дълго нематодите могат да останат в суспендирана анимация и ако да, за какъв времеви отрязък става дума. Вероятно дългите периоди могат да бъдат ограничени само от резки промени в околната среда, включително силни температурни колебания и радиоактивност. Откритието създава основа за формирането на нови подходи за дългосрочно съхранение на клетки и тъкани.