Как се е появила „гравитационната дупка“ в Индийския океан

Земята не е гладка. Просто погледнете огромните дълбочини като Марианската падина или шеметните височини на Еверест. Тези върхове и спадове на повърхността на планетата означават, че масата на Земята не е разпределена равномерно, а следователно и гравитацията.

„Земята в основата си е като негладък картоф с бучки“, са мъдрите думи на съавтора на изследването Attreyee Ghosh, геофизик и доцент в Индийския научен институт, споделени пред CNN. „Така че технически това не е сфера, а това, което наричаме елипсоид, защото докато планетата се върти, средната част се издува навън.“

Гравитацията е сила, която привлича обекти към маса и в области с висока гравитация като на Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система – би било наистина трудно за човек да подскочи дори съвсем леко. Сравнете това с Луната, където е без проблеми е възможен отскок на 2,7 метра.

Гравитационните градиенти на нашата планета не са толкова драматични, както на Юпитер и Луната, но са разнообразни. В IOGL, особената „гравитационна дупка“ в океана, се намира най-ниската гравитация, открита на планетата, с потапяне на морското равнище от около 100 метра. Тъй като увеличаването на масата означава по-висока гравитация, е изчислено, че спадът на гравитацията при IOGL трябва да се дължи на липсата на маса. Но учените така и не могат да разберат откъде идва аномалията.

Учените пуснали серия от компютърни модели, за да проучат Индийския океан такъв, какъвто е бил през последните 140 милиона години. Ето и хипотезата, до която достигнали изследователите:

Когато индийската плоча започнала да се движи към Азия преди няколкостотин милиона години, пропастта между континентите се затворила, тъй като океанска плоча – наречена плоча Тетис – се плъзнала под повърхността на Земята и в мантията. Този процес е раздвижил струи от магмата и е променил плътността й под мястото, където се е образувал IOGL. Така се родила мистериозната гравитационна аномалия.

И все пак предсказването с абсолютна сигурност как е изглеждал толкова далеч назад неравният картоф, който наричаме Земя, е почти невъзможно, като се има предвид, че геоложкият пейзаж е оформен от толкова много допринасящи фактори. 

Смята се, че дупката се е образувала преди около 20 милиона години. Простира се на 3 милиона квадратни километра, създавайки драматично понижаване на морското равнище. Открита е за първи път от Феликс Андрис Венинг Майнес по време на изследване на гравитацията през 1948 г. 

Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.