Наука6 ноември 2023

Северно сияние очарова и стресна България

Явлението е вследствие на силна геомагнитна буря и не е наблюдавано у нас от 70 години

Снимка: Wikimedia Commons

След залеза на 5 ноември потребители на социалните мрежи развълнувано споделяха снимки с мощно кървавочервено сияние в небето първо над Източна България, после от Южна, накрая от Софийското поле. Космическият феномен е наблюдаван и в други европейски държави, за чиито територии полярните сияния не са характерни. Официално обяснение на странното явление не се появи, но най-логичната трактовка бе за Северно сияние вследствие на силна геомагнитна буря. По нашите земи Полярно сияние е наблюдавано за последно през 1954 г. в райна на Варна.

На сайта на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН всекидневно се публикуват данни за геомагнитната активност по нашите географски ширини. За вчера, 5 ноември е отчетена магнитна буря като най-високата й степен часовете надвечер е била 7,33 по скала от 0 до 9.

Ето как обясняват отчитането от БАН:

„Планетарният Kp индекс е мярка за смутеността на земното магнитно поле. Той се дава в относителни единици, които варират от 0 до 9 в зависимост от смутеността на полето.

Стойността на индекса Kp се определя от данните на 12 геомагнитни станции, разположени в северното и южното полукълбо на Земята. Резултатите се публикуват след изтичането на календарния месец. За целите на оповестяване на заинтересуваните инстанции и на цялото общество съществуват методи за определяне на приблизителна стойност на индекса, т.е. на смутеността на земното магнитно поле във всеки текущ момент.

Поради факта, че аномалиите в земното магнитно поле се причиняват от слънчевия вятър - потоците заредени частици, които се изхвърлят от Слънцето и които, навлизайки в земната атмосфера предизвикват токове и от там - вариации на магнитното поле на Земята, съществува възможност да се определи степента на смутеност на земното магнитно поле от параметрите на слънчевия вятър.

Това се оказва възможно поради наличието на текущи данни получавани от стационарен спътник извън земната атмосфера Advanced Composition Explorer (ACE). Разработената от колектив на Геофизичен институт - БАН методика позволява да се изчисли една приблизителна оценка на индекса Kp наречена Kpm по тези данни, които са достъпни всеки 15 минути, която се публикува автоматично в настоящата Интернет - страница. Доверителният интервал на тази стойност при вероятност 50% е 0.63. Публикува се и прогнозната стойност за следващите 6 часа от текущия момент. Прогнозата се изчислява на базата на поведението на геомагнитната активност през изминалите две денонощия по метода на Винер - Хопф.“

Факти за Северното сияние

При нанасяне на географска карта на местата, където северните сияния се наблюдават с определена честота, се оказало, че линиите, съединяващи точките с еднаква честота на сиянията представляват криви с овална форма с център в магнитните полюси на Земята. В много случаи полярните сияния се разполагат по силовите линии на магнитното поле.
Полярното сияние обикновено се придружава от геомагнитна буря – трептене на стрелката на компаса и изменение на интензитета на земното магнитно поле, което след няколко часа се стабилизира в относително нормално състояние.
Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимална слънчева активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на Слънцето. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния могат да се наблюдават и на сравнително малки ширини – Франция, Украйна, Индия. Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.
Спектралният анализ на искрящата атмосфера сочи, че основният цвят на полярните сияния (жълто-зеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 μm. На интензивното червено светене в спектъра на полярното сияние съответстват дължини на вълните 0,6300 μm и 0,6363 μm. Тези лъчения принадлежат на атомите на кислорода, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на азота. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.