Синдромът на Антон-Бабински е изключително рядко неврологично състояние, характеризиращо се с кортикална слепота и отказ от признаване, че загубата на зрение е факт. Хората със синдрома на Антон са дълбоко убедени, че могат да видят неща, които всъщност не могат, и се държат и говорят така, сякаш ги виждат. Тяхното отричане на загубата на зрение е придружено от измисляне на спомени и преживявания, които никога не са имали (конфабулация). Те искрено вярват в това, което казват, без да знаят, че фантазират...
Загубата на зрение е резултат от увреждане на тилната кора на мозъка, от дефект или нараняване на мозъка, а не на очите. Най-честата причина са кръвоизлив или инсулт, засягащи задните церебрални артерии и тилните дялове на мозъка. Синдромът на Антон-Бабински е сравнително необичайно състояние – между 1965 и 2016 г. са регистрирани само 28 случая.
Тъй като мозъчно-съдовите инциденти са най-честата причина за синдрома на Антон, най-често засегнати са по-възрастните хора. Разбира се, статистиката разказва и за младежи с това заболяване.
Пациентът със синдрома на Антон губи зрението си, но не осъзнава своята слепота. Създава си фалшиви спомени, че е видял нещо, което го няма там, където болният е казал, че се намира. Въпреки доказателствата, хората със синдрома на Антон често отхвърлят твърдението, че са слепи.
Например, ако протегнете предмет и попитате какво е, те с увереност биха направили предположение.
Дори и да грешат, те биха действали така, сякаш това е правилният отговор. Те ще създадат визуална история за вас, когато ги помолите да опишат какво виждат. Въпреки че действията им може да изглеждат странни, те не ви лъжат. Техният мозък не е в състояние да разбере това.
Един от пациентите бил помолен да опише вратовръзката или външния вид на лекаря в стаята. Той дал бързи и категорични, но неверни отговори. Оставени сами, хората със синдрома на Антон намират приборите си върху подноса с храна и се хранят. Но разсипват храната си. Те признават и са благодарни, когато им се оказва помощ, но продължават да отричат загубата на зрението си. Отговарят на протегната ръка за здрависване със своята, но бъркат посоката.
Хората, които са кортикално слепи, могат да възприемат движенията на ръцете, наричано още феноменът на Риддох. Те могат да виждат движещи се неща, но не и неподвижни. Хората със синдрома на Антон обаче не мигат в отговор на заплашителни движения на ръцете по време на очен тест.
Понякога зрението може да се подобри с лечение. Това често зависи от възрастта и състоянието на човека. Значително подобрение е по-вероятно при хора на възраст под 40 години, които никога не са имали инсулт, диабет или високо кръвно налягане.
