
„Венера 4“ от серията съветски сонди, снимки: Wikimedia Commons
Сондите доставят и първия аудио сигнал от друг свят и правят радарни сканирания с висока резолюция на Вечерница. Между другото, определено си струва да се видят единствените изображения, правени някога на повърхността на Венера.

„От 1963 г. насам името „Космос“ е било дадено на съветските космически кораби, които са останали в околоземна орбита“, обясняват от НАСА , „независимо дали това е била предвидената им крайна дестинация“.
Космическият кораб, проектиран да издържи на гъстата атмосфера на Венера, се сблъскал с проблеми скоро след изстрелването му.„След като достигна паркингова орбита около Земята, космическият кораб направи очевиден опит да се изстреля в траектория за прехвърляне към Венера“, се казва в уточнението на НАСА. „Той се раздели на четири части, две от които останаха в ниска околоземна орбита и се разпаднаха в рамките на 48 часа, а две части (вероятно полезният товар и отделеният двигателен блок на горния сектор) преминаха в по-висока орбита. Смята се, че неизправност е довела до изгаряне на двигателя, който не е успял да набере достатъчна скорост за пренасочване към Венера и е оставил полезния товар в тази елиптична околоземна орбита.“
Обектът е малък и в не представлява сериозна заплаха.
„Тъй като това е спускаем апарат, проектиран за преминаване през атмосферата на Венера, е възможно той да оцелее при повторно влизане в земната атмосфера непокътнат и при удар“, обяснява Лангбрук в блога на SatTrackCam Leiden. „Рисковете, свързани с това, не са особено високи, но не са и нулеви: с маса малко под 500 кг и размер 1 метър, рисковете са подобни на тези от удар на метеорит.“
Прогнозите може да се променят с приближаването на космическия кораб.