Снимка: Wikimedia Commons
Отминахме хоризонта на събитията (термин от общата теория на относителността: точката, отвъд която няма връщане - бел.ред.). Излитането започна. Човечеството е близо до изграждането на дигитален суперинтелект.
Роботите все още не се разхождат по улиците, нито пък повечето от нас говорят с изкуствен интелект по цял ден. Хората все още умират от болести, все още не можем лесно да отидем в Космоса и има много неща за вселената, които не разбираме.
И въпреки това, наскоро създадохме системи, които са по-умни от хората в много отношения. Най-тежката работа е вече зад гърба ни. Цената на научните прозрения, които ни доведоха до системи като GPT-4 и o3, беше висока, но те ще ни отведат много далеч.
Това са мисли на Сам Олтман, един от създалите на OpenAI, с които той запозна човечеството в статията си „Нежната сингулярност“, публикувана в блога му.
Според Олтман изкуственият интелект ще стимулира по-бърз научен прогрес и ще повиши производителността на труда. Той е убеден, че бъдещето ще е много по-добро от настоящето.
ChatGPT вече е по-мощен от всеки друг човек, живял някога, пише Олтман. Той прави ретроспекция на свършеното и набелязва ясни цели в бъдещето. „През 2026 г. вероятно ще се появят системи, които могат да открият нови идеи. 2027-а може да е годината, в която роботи ще изпълняват задачи в истинския свят.“
Един от създателите на OpenAI обещава, че в близко бъдеще много повече хора ще могат да създават софтуер и изкуство, благодарение на ИИ. Според него през 2030 г. един човек ще може да свърши много повече работа отколкото през 2020 г. – това щяло да бъде поразителна промяна и много хора щели да разберат как да се възползват от нея.
Но Олтман е категоричен, че „в най-важните отношения, 30-те години на 21-ви век няма да са съществено различни. Хората все още ще обичат семействата си, ще изразяват своята съзидателност, ще играят игри и ще плуват в езера“.
През 30-те години на 21-ви век интелигентността и енергията – идеите и усилията да се реализират те – ще станат изключително изобилни. Тези две неща били основните спирачки на човешкия прогрес дълго време. С изобилие от интелигентност и енергия (и добро управление) теоретично можем да имаме всичко друго, пише Олтман.
„Вече живеем с невероятен дигитален интелект и след известен първоначален шок повечето от нас вече свикнаха с него. Много бързо преминахме от изумление, че изкуственият интелект може да създаде красиво написан параграф, до чудене кога ще може да направи красиво написан роман. Или от изумление, че поставя животоспасяващи медицински диагнози, до чудене кога ще разработи лечения. Или от изумление, че може да създаде малка компютърна програма, до чудене кога ще може да създаде изцяло нова компания. Ето как се случва сингулярността: чудесата се превръщат в рутина...“
Олтман смята, че е не е далеч времето, когато роботи ще могат да изграждат други роботи (и в известен смисъл, центрове за данни, които могат да изграждат други центрове за данни).
„Ако трябва да произведем първия милион хуманоидни роботи по старомодния начин, но след това те могат да управляват цялата верига за доставки – добив и рафиниране на минерали, шофиране на камиони, управление на фабрики и т.н. – за да изградим още роботи, които могат да изградят още съоръжения за производство на чипове, центрове за данни и т.н., тогава напредъкът очевидно ще бъде съвсем различен.“
„С автоматизирането на производството в центровете за данни, цената на интелигентността в крайна сметка би трябвало да се доближи до цената на електроенергията. (Хората често се интересуват колко енергия използва една ChatGPT заявка. Средната използва около 0,34 ватчаса, приблизително колкото една фурна би използвала за малко повече от секунда или една високоефективна електрическа крушка за няколко минути. Тя използва и около 0,000085 галона вода; приблизително една петнадесета от чаена лъжичка.)“
Олтман все пак признава, че „ще има много трудни моменти – например изчезването на цели класове работни места, но от друга страна, светът ще става толкова богат, толкова бързо, че ще можем сериозно да обмисляме нови политически идеи, каквито никога преди не сме могли“.
Той продължава да рисува красивия свят на близкото бъдеще: ще има толкова много нови неща за правене, толкова много интереси за задоволяване, ще получаваме само най-доброто и ще изграждаме все по-прекрасни неща един за друг.
Авторът на тази утопия твърди, че хората имат дългосрочно важно и любопитно предимство пред ИИ: ние сме програмирани да се грижим за другите хора, да се интересуваме какво мислят и правят те и не ни пука много за машините.
В края на пространната си статия Олтман споменава предизвикателствата и тъмните страни на изкуствения интелект – например проблемите с безопасността, но те щели да бъдат решени...
Ние (цялата индустрия, не само OpenAI) изграждаме мозъка за света, заключава той.
