изображение: iStock
Отдавна сме свикнали да вярваме, че материята, движението, гравитацията и всичко останало, което познаваме, произлизат от трите измерения на пространството, четвъртото е времето. Нова идея обаче оспорва тази теория. Авторите й казват, че само времето, или по-точно трите измерения на времето, са истинската тъкан на Вселената, а пространството се появява като вторичен ефект.
Тази странна теория е предложена от д-р Гюнтер Клетчка, физик от Университета на Аляска във Феърбанкс. Неговият научен труд оспорва една от най-дълбоко вкоренените идеи в съвременната физика: че пространството и времето формират общата основа на Вселената.
Клетчка издига хипотезата, че времето не е единична, движеща се напред линия, а многоизмерна рамка с три независими посоки. Той твърди, че „разглеждането на времето като триизмерно може естествено да разреши множество физически загадки чрез една единствена съгласувана математическа рамка“.
Рамка, която може да отговори на много въпроси
Представете си, че заменяте традиционната рамка на пространство-времето с шестизмерна система: три оси за време и три за пространство. За разлика от конвенционалната физика обаче, тази нова теория третира времето като основна структура.
Пространството вече не е в основата на всичко. То е по-скоро следствие от това как времето се държи в различни мащаби и ориентации. Клетчка стига до тази идея, като преразглежда ролята на времето във физическите уравнения. Той започва с мисълта, че щом пространството може да има три измерения, може би и времето има толкова.
Разработва математически модел, в който частиците и силите си взаимодействат в триизмерна времева рамка. Важното откритие е, че когато този модел се приложи към фундаментални частици, той може да възпроизведе някои от техните известни свойства, по-специално техните маси.
Например стандартният модел на физиката на елементарните частици включва подробни данни за частици като електрони, мюони и кварки, но не обяснява ясно защо техните маси са такива, каквито са.
Рамката на Клетчка генерира стойности, които съвпадат точно с наблюдаваните маси на тези частици. Това ясно показва, че той не просто описва абстрактна идея – той я използва, за да обясни измервания от истинския свят.
Многоизмерното време не е нова идея
Въпреки че някои теоретични физици вече са предлагали идеята за допълнителни времеви измерения, тези по-ранни модели до голяма степен са останали абстрактни и математически, с малка връзка с измерими физически величини.
Те са се сблъскали със сериозни предизвикателства. Например в тези модели наличието на повече от едно измерение на времето често води до логически противоречия, като например възможността ефектът да се появи преди неговата причина.
Теорията на Клетчка избягва този проблем, като проектира математическа структура, която поддържа потока на времето подреден във всичките три времеви измерения. В неговия модел събитията все още се развиват в ясна последователност, дори в рамките на по-сложна времева рамка.
Ако тази нова хипотеза се потвърди и от по-нататъшни изследвания, тя може да предложи нова рамка за интегриране на квантовата механика с гравитацията – един от нерешените все още проблеми на физиците.
Докладът е публикуван тук.
