Снимка: НАСА
Предизвестеният край на космическия телескоп „Хъбъл“, който над 35 години работи вярно в служба на човечеството на орбита около Земята, вече е близо.
Телескопът „Хъбъл“ е изминал над 6 милиарда километра в Космоса, докато обикаля Земята по своята орбита и изпълнява своите наблюдения. Изстрелян е през 1990 г. и е направил над 1,3 млн. наблюдения, пише IFLScience. И все пак всяко начало си има и своя край. Животът на телескопа е към своя край и учените трескаво правят изчисления кога и къде точно ще се приземи верният космически служител. У някои учени възникват опасения, че съществува риск приземяването на телескопа да не протече съвсем безпроблемно.
По време на дългата му мисия са правени опити да се удължи животът му. Телескопът е бил изтласкван в по-висока орбита от астронавти, изпратени да го обслужват. За това разказва и сайтът на НАСА: „След като астронавтите завършиха всички задачи по обслужване чрез серия от три до петдневни космически разходки, контролерите на STOCC и Johnson Mission Control подготвиха телескопа за пускане. Често това включваше и използване на двигателите на совалката, за да се изведе „Хъбъл“ в малко по-висока орбита, стъпка, която удължи живота му, като го предпази от естествено излизане от орбита поради атмосферното съпротивление.“
В момента орбитата на космическия телескоп бавно се разпада – процес, който ще продължи и през следващите години. Ако нищо не се предприеме – ще дойде моментът на неконтролирано повторно навлизане в слънчевия свят, пише IFLScience.
„Точното прогнозиране кога ще се случи това повторно влизане в атмосферата и оценката на възможните рискове за обществеността са критични за НАСА. На независима оценка и проверка са подложени методологиите за прогнозиране на разпадането на HST, анализират се възможните опасности при повторно влизане, предоставени са препоръки за управление на свързаните с тях рискове“, обясняват авторите на ново проучване за разпадането на орбитата. Учените припомнят, че слънчевата активност също може да повлияе на спътниковите орбити.
Тъй като телескопът е бил проектиран не да падне сам като му дойде времето, а да бъде отведен от орбита от совалка, сега съществуват опасения относно оцелелите отломки, достигащи земната повърхност, и свързаните с това рискове от жертви, обясняват от НАСА.
Проучването установило, че в най-добрия случай телескопът може да остане в орбита до 2040 г., но в най-лошия случай навлизането в земната атмосфера може да се случи още през 2029 г. Най-вероятният сценарий е за 2033 г.
„Вероятността за жертви варира от и среден общ риск от 1:330 за целия регион на наклон, който телескопът пресича, до 1:31 000 за най-отдалечения населен регион на южната част на Тихи океан, според двете проведени симулации.“