Стоп кадър от Explaining the audience effect in dancing bees, Youtube, James Nieh
Учени от Индийски институт на науката, Бангалор, публикуваха в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences проучване, посветено на танца на медоносните пчели. Изводите, до които са стигнали изследователите, са прелюбопитни.
„Показваме, че танцът на медоносната пчела се променя в зависимост от това колко последователи има един танцьор и колко пчели на подходяща възраст са на разположение, за да го видят и следват. Когато последователите са оскъдни, танцьорите стават не толкова точни, дори ако дансингът е претъпкан с млади пчели, които не следват танците“, пише в научната публикация.
Танцът, приличащ по-скоро на клатушкане, всъщност е усъвършенстван вид общуване, използвано от пчелите. Така те посочват на техните събратя от кошера къде могат да намерят източници на храна. Той е силно променлив, но предишни изследвания са установили, че обикновено се състои от повтарящи се кръгове наподобяващи осмица. Ъгълът на този танц показва посоката, а продължителността му - разстоянието.
„Танцът с клатушкане често се представя като еднопосочен обмен на данни“, каза в изявление старшият автор Кен Тан от Тропическата ботаническа градина Сишуанбана на Китайската академия на науките, цитиран от iflscience.com. „Нашите данни показват, че обратната връзка от публиката оформя самото съобщение. В този смисъл танцьорът не само изпраща данни, но и отговаря на обществените изисквания на дансинга.“
Резултатите сочат, че танцьорите използват прости обществени знаци - като физическо докосване например, за да усетят наличието на последователи. По този начин, клатушкането не е еднопосочен сигнал, а обществено отговорно поведение, оформено от обратната връзка от последователите.
