Снимка: Хавиер Миранда, Unsplash
От десетилетия големи академични екипи търсят из Вселената братя по разум. Или поне някакви признаци на извънземен живот. Засега всички опити са безуспешни. Ново изследване за т.нар. „фалшиво отрицателни резултати“ е публикувано в nature.com.
Живот извън Земята вероятно съществува, но нашите инструменти не го откриват. Учените може би пропускат биосигнатури, защото търсят само това, което вече познават, коментира публикацията universetoday.com.
Най-просто казано една от причините да не откриваме живот там, където очакваме е защото търсим грешните сигнали. Затвърдените научни методи са настроени към издирването на кислород, метан и елементи от „земеподобна химия“, но извънземният живот може да изглежда съвсем различно. Може да е „невидим“ за нашите очи, да е в съвсем малки количества, да е скрит под повърхността (Марс, Европа и др.), да е химически „маскиран“ от геологията извън обхвата на инструментите.
Мисиите са създадени да откриват точни предварително известни биосигнатури, което автоматично създава риск да бъдат пропуснат други форми на живот, пише universetoday.com. И ако това е така, по-лошата новина би била извънземни биосигнатури вече да са били открити, но погрешно разтълкувани или напълно пропуснати.
Първият живот, открит извън Слънчевата система, може изобщо да не е типичен за Вселената. До това заключение стигат учените от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в анализа си. Историята на астрономията многократно е показвала една и съща закономерност: не най-често срещаните обекти се откриват първи, а най-забележителните. Например, първата потвърдена екзопланета е открита не около обикновена звезда, а близо до пулсар - изключително екзотичен и рядък обект. Първият открит квазар се оказа най-яркият видим от Земята и т.н.
Според изследователите, търсенето на извънземен живот ще се сблъска със същия проблем. Съвременните телескопи могат да откриват само най-силните сигнали, така че първите възможни биосигнатури - химически признаци на живот в атмосфери на екзопланети - вероятно ще бъдат открити не в най-типичните обитаеми светове, а в тези, където са най-лесни за откриване.
Авторите на изследването обясняват своята хипотеза с пример - екзопланетата K2-18b е разположена на приблизително 124 светлинни години от Земята. Тя е приблизително 2,6 пъти по-голяма от нашата планета и се смята за една от най-обещаващите цели за търсене на възможни биосигнатури. Според изчисленията на авторите, потенциалният сигнал за живот от такава планета би могъл да бъде приблизително 32 пъти по-силен, отколкото от напълно подобна на Земята планета. Изследователите подчертават, че въпросът за обитаемостта на K2-18b остава предмет на научен дебат. Самата планета обаче илюстрира основния проблем: най-видимите обекти не винаги са най-типичните.
