Неочаквана следа към живот извън Земята

Снимка: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS | Обработка на изображението: Kevin M. Gill CC BY 3.0

„Земята като възможен източник на живот за подземния океан на Европа“ е статия на грузинския учен Заза Османов, публикувана наскоро от Cambridge University Press в Международното списание по астробиология. 

 Животът на Земята е възникнал преди поне 3,55 милиарда години. Според Османов това може да означава, че приблизително толкова дълго Земята е изхвърляла животоносни частици в околното пространство. Оттук той прави следното допускане: 

„Следователно, ако съществуват благоприятни условия другаде в Слънчевата система и до тях може да се стигне чрез прахови частици, преносът на живот от Земята изглежда правдоподобен и може да се е случвал в продължение на няколко милиарда години.“

 Не е случайно, че Османов насочва вниманието си към Европа — четвъртия по големина спътник на Юпитер и един от най-загадъчните светове в Слънчевата система. Според НАСА именно там може да съществуват едни от най-благоприятните условия за живот извън Земята. Причината е, че под дебелата ледена обвивка вероятно се крие солен океан, съдържащ около два пъти повече вода от всички земни океани взети заедно. Смята се още, че в тези води може да има химични елементи, необходими за появата на живи организми. Именно затова на 14 октомври 2024 г. НАСА изстреля мисията Europa Clipper, която трябва да установи дали под леда действително съществуват условия, подходящи да поддържат живот.

Османов търси отговор на въпроса дали живот от нашата планета би могъл да стигне до далечния спътник на Юпитер. Според неговото предположение това би могло да стане чрез космически прах, изхвърлен след мощни удари по земната повърхност. В труда си ученият поставя две условия: праховите частици да са достатъчно големи, за да пренесат бактерии, а ударите, които ги изтласкват в Космоса, да не отделят твърде висока температура, способна да ги унищожи. Османов разглежда и какъв вид сблъсък би могъл да изведе подобен прах отвъд земното притегляне, както и дали това е ставало често в миналото iflscience.com.

Предположението за панспермията не е ново. В основата му стои допускането, че животът може да се пренася между различни небесни тела — в рамките на Слънчевата система, а може би дори и отвъд нея.Астероидите и кометите съдържат така наречените „съставки“ или „градивни елементи“, необходими за живота. При сблъсък с по-големи небесни тела те могат да ги отнесат на ново място. Панспермията допуска и още по-смела възможност: през Космоса да се пренасят не само градивни елементи, а и цели микроби — чрез астероиди, комети или космически прах.