На 15-ият симпозиум „Отвъд пределите на мозъка“, организиран от фондация BIAL и проведен през април тази година в Порто, един от докладите предизвика бурни дискусии, които продължават и до днес. Неврологът от Института „Алън“ Кристоф Кох отправи смело предизвикателство към академичната общност. Според неговите хипотези съзнанието може всъщност да е естествено качество на Вселената, а не продукт на сивото вещество.
Кох разработва методи за откриване на следи от съзнателна активност при пациенти, които не реагират - хора, хванати в капана на комата, които привидно са в безсъзнание след сериозни наранявания. Така той се вдъхновява за научния си труд „Is Consciousness Fundamental? Christof Koch's BIAL Symposium Claim, Weighed Honestly“,
пише healthnews.pt.
Неврологът не твърди, че е доказал съзнателността на Вселената. Той поставя много по-радикалния въпрос дали изобщо правилният модел е този, с който от векове сме свикнали да боравим - материя → мозък → съзнание. Може би формулата, на която е основан животът, изглежда по съвсем различен начин? Може би ако материята се съчетае с едно фундаментално свойство на съзнанието се стига до сложни форми на съзнание?
Кристоф Кох: Wikimedia Commons, обществено достояние
СЪЗНАНИЕТО САМО В МОЗЪКА ЛИ Е?
Съзнанието се обяснява трудно. Дори да опишем подробно как невроните обменят електрически сигнали, как работят синапсите и кои мозъчни области са активни, остава въпросът защо всичко това изобщо е придружено от едно странно субективно преживяване. Става дума за усещането, че сякаш „има някой вътре в нас“, който вижда пурпурното на залеза, изпитва болка или чува музиката. Именно тази празнина между физическото описание на процесите в мозъка и преживяването Кох смята, че материализмът все още не е успял да запълни.
ПАНПСИХИЗМЪТ
Идеята, която Кох разглежда сериозно, е панпсихизмът. Става дума за схващане, че съзнанието или някаква първична страна на преживяването не се появява за първи път при човека, а е основна характеристика на природата. Това не означава, че камъкът мисли, че има чувства или че електронът „разсъждава“. По-скоро сравнението е с физичните свойства: масата и електрическият заряд не са неща, които постепенно „се появяват“ при достатъчно сложна материя. Ако съзнанието е основно свойство, мозъкът би могъл да бъде система, която подрежда и обединява тази основна страна по изключително сложен начин.
Тук Кох се опира и на Теорията на интегрираната информация (IIT), разработена първоначално от Джулио Тонони. Според IIT съзнанието е свързано с това доколко дадена физическа система притежава обединена причинно-следствена структура. Преживяването не е просто „изчисление“, извършвано от системата – то е страна на самата физическа подредба на системата.
В
статията на Тонони и Кох, озаглавена „Съзнание: Тук, там, но не навсякъде“, се допуска, че има първични форми на съзнание при много прости системи, но в нея не се твърди, че абсолютно всичко в този свят е съзнателно. Например обикновена група хора или определени компютърни устройства не придобиват от само себе си общо съзнание само защото съдържат много части.
ПРЕЖИВЯВАНИЯТА БЛИЗО ДО СМЪРТТА
Самият Кох е имал преживяване близо до смъртта по време на пандемията от COVID. Той го описва като събитие, което разтърсило из основи личността му. Потопен в неземна светлина, усещането му било за изчезване на собственото „аз“, тялото и времето. В
интервю за Allen Institute той задава въпроса дали подобни преживявания са просто необичайни състояния на мозъка, или понякога дават достъп до непосредствено преживяване на действителността.
Кох признава, че физикализмът, идеализмът, дуализмът и панпсихизмът са различни метафизични позиции и че съвременната невронаука сама по себе си не може директно да ги потвърди или опровергае.
НАЙ-ИНТЕРЕСНИЯТ ОБРАТ
