Изображение: Г.Илиев
В отговор на нарастващите хранителни нужди на множащото се с часове човечество, Организацията по прехрана и земеделие (FAO) предложи ядливите насекоми като устойчиви източници на животински протеини. Въпреки че стотици милиони хора вече хапват буболечки в тропиците, западните общества приеха на нож това предложение. Самата мисъл да дъвчат сготвени или сушени скакалци за закуска предизвика у възмутените европейци отвращение. Оказва се, че погнусата не е просто психологически ефект.
Генетици от Института по еволюционна биология в Барселона анализирали зъбния камък по останките на 745 древни представители на човешкия вид. Станало ясно, че предците на европейците рядко са яли насекоми и ако това се е случвало - те са погълнати случайно, защото са били по листата или плодовете на растенията, използвани за храна. Резултатите от двойното генетично проучване, публикувани в списание Science Advances, сочат, че това отвращението ни има дълбоки биологични корени, а не само културни или религиозни предпоставки.
Следи от ДНК на членестоноги са много по-рядко срещани в зъбната плака на древните хора, отколкото при горили, западни шимпанзета или неандерталци, които явно не са били придирчиви към менютата си. Повечето от откритите фрагменти били на насекоми или ларви, погълнати случайно при хранене или пиене на вода от застоял водоизточник, но не и на бръмбари, умишлено събрани за храна. Учените изследвали извлечения генен материал и за хитинази - стомашни ензими, които разграждат хитина, черупката, която служи като броня на насекомите. Оказало се, че еволюцията е фиксирала генни варианти за ефективно храносмилане на такива храни при тропическите хора, но почти е лишила от тях европейците.
„Нашите наблюдения показват, че липсата на навик за хранене с насекоми сред народите от европейски произход е свързана с ниска способност за смилане на хитин, което е увеличило отвращението към такава храна, в допълнение към културните мотивации“, казва съавторът на изследването Пабло Либрадо.
Проучването потвърждава, че генетичната предразположеност на европейците към лошо храносмилане на хитина датира отпреди появата на земеделието, приблизително преди 9000 години. Широко разпространеното въвеждане на екзотични храни в региони, където консумацията на насекоми не е развита, ще се сблъска не само с психологически бариери, но и с физиологичните ограничения на телата им, които съществуват от хиляди години.
