Плутон. Илюстративно изображение.
На 19 януари 2006 г. НАСА изстрелва New Horizons с една основна цел: да извърши първото посещение на Плутон. По онова време никой космически апарат не е достигал тази далечна ледена планета (или пък не-планета) джудже. Космическият кораб се справяше отлично с поставените му задачи. Но сега бъдещата му дейност е поставена под въпрос. Потокът от важни данни, които New Horizons изпраща вече 20 години, могат да секнат до месец. Причината е тривиална - липса на достатъчно бюджет, пише iflscience.com.
След старта апаратът преминава край Юпитер през 2007 г. като използва неговата гравитация като прашка за ускорение. Междувременно прави ценни наблюдения на атмосферата на Юпитер и на спътниците му Йо, Европа и Ганимед.
На 14 юли 2015 г. идва историческият момент. New Horizons прелита край Плутон и изпраща първите детайлни снимки на света, който десетилетия наред е бил само размазана светлинна точка в телескопите. Открити са огромната област „Сърцето на Плутон“ , планини от воден лед, сложна атмосфера и признаци, че Плутон е геоложки много по-активен, отколкото се е предполагало, допълва gizmodo.com.
Летателната машина получава нова задача - да изследва Пояса на Кайпер, огромен регион отвъд Нептун, населен с ледени останки от формирането на Слънчевата система.
На 1 януари 2019 г. New Horizons прелита край обекта Арокот (Arrokoth). Това е най-далечният космически обект, посещаван някога от земна сонда. От изпратените данни става ясно, че Арокот всъщност са две слепени древни структури, почти непроменени от времето на раждането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години, припомня gizmodo.com.
НАСА продължава да дава нови и нови нареждания на New Horizons. Корабът е в пълна изправност и разполага с достатъчно енергия, за да работи вероятно до около 2050 г. В момента той е на около 66 астрономически единици от Слънцето, тоест 66 пъти по-далеч отколкото е Земята от нашата звезда. Това е приблизително два пъти по-далеч от орбитата на Плутон. Изучава хелиосферата - гигантския балон от слънчев вятър и магнитни полета, който обгръща цялата Слънчева система.
Плановете бяха през идните години апаратът да достигне т.нар. termination shock - областта, в която свръхзвуковият слънчев вятър рязко се забавя под натиска на междузвездната среда. След това сценарият предвиждаше насочване към хелиопаузата - действителната граница на влиянието на Слънцето, разказва сайтът zamin.uz.
Досега само два човешки апарата са успели да напуснат хелиосферата - Voyager 1 (2012 г.) и Voyager 2 (2018 г.). Но техните мисии са различни, пък и посоките, в които се движат. И, разбира се, трябва да се каже, че са правени с възможностите на технологиите от 70-те години на XX век. New Horizons разполага с доста по-съвременни инструменти и можеше да прати невиждани подробности от района между Слънчевата система и междузвездното пространство.
Причината за безпокойството на учените за съдбата на New Horizons е, че NASA не е отпуснала необходимите около 2 милиона долара годишно за поддръжката на научния екип, който приема, обработва и анализира данните от кораба, пояснява gizmodo.com. В статията се цитира Алън Стърн, според когото ако средствата не бъдат дадени, двата най-важни инструмента на борда на кораба може да бъдат изключени. Те следят слънчевия вятър и заредените частици в далечните покрайнини на Слънчевата система. Ако те спрат да работят апаратът ще продължи да си лети, но вече няма да може да наблюдава хелиосферата точно в най-интересния момент от пътуването си.