Изображение: Георги Илиев
Ритмичните комуникационни сигнали на много животински и дори растителни видове могат да попадат в един и същ честотен диапазон. На това е посветено новото изследване на учени от Северозападния университет в САЩ, публикувано в списание PLOS Biology. Станало ясно, че светулките (Pteroptyx malaccae) в мангровите гори на Тайланд излъчват сигнали с почти еднаква честота – около 2,4 херца или 145 удара в минута.
След по-задълбочени анализи на общуването при животните, учените открили по-широк общ диапазон - приблизително от 0,5 до 4 херца или от 30 до 240 удара в минута. Подобни ритми се срещат при твари с най-различни размери и телесни структури: от светулки и раци цигулка до риби, птици, човекоподобни маймуни и хора. След допълнителен анализ на 124 записа от архива за звуци от дивата природа Xeno-Canto били открити още 50 животински вида с редовна честота на общуване. Най-често срещаната честота е около 180 удара в минута.
Хипотезата на учените е, че причината за този общ ритъм може да е свързана с начина, по който нервната система на животните възприема сигналите. Невроните не реагират мигновено на входящата информация - тяхната активност може да бъде повлияна от сигнали, получени в рамките на предходните няколкостотин милисекунди. Следователно, невронните вериги може да са особено умели в обработката на информация, пристигаща с определена скорост.
Компютърен модел подкрепи това предположение. Прости невронни вериги, настроени на вътрешно темпо от около 120 удара в минута, реагирали най-добре на сигнали с подобни честоти. Хенкян Хонинг от Амстердамския университет, който се занимава с проучване на земните звуци, припомня, че повечето песни от популярната западна музика също попадат в този диапазон - около 120 удара в минута.
Новите данни са в съответствие с изследванията върху възприятието на човешкия ритъм. Според когнитивния психолог от университета Корнел Нори Джейкъби, хората могат да се синхронизират с широк диапазон от ритми, но възприемането и възпроизвеждането на ритъма обикновено са най-ефективни при приблизително 85–120 удара в минута.
Учените обаче не са категорични, че не става дума само за невронната обработка. Според Хонинг, други биологични ритми, като движенията на тялото или дишането, също могат да повлияят на скоростта на комуникация. Защо толкова различни видове независимо използват сходни скорости на предаване на сигнала, предстои да разберем.
