Как едно вещество може временно да прекъсне връзката ни с външния свят, а след това съзнанието отново да се върне? Общата упойка се използва от повече от век, но точният начин, по който различните упойващи вещества водят до загуба на съзнателна реакция, все още е един от големите въпроси пред невронауката.
Ново изследване, публикувано на 29 септември 2026 г. в Nature Neuroscience, търси отговора по необичаен начин. Вместо да изследват само човешкия мозък, учените сравняват нервната активност при шест различни вида – хора, макаци, мармозетки, мишки, риби зебра и нематодни червеи. Те анализират повече от 6000 характеристики на нервните сигнали при будно състояние и под въздействието на различни упойващи вещества.
Резултатът е изненадващо последователен. Независимо дали става дума за човешки мозък или нервната система на малък червей, упойката води до сходна промяна: нервната активност става по-краткотрайна, а отделните области започват да действат по-независимо една от друга. С други думи, информацията продължава да възниква локално, но много по-трудно се разпространява и обединява в обща мозъчна дейност.
Авторите определят това като пространствена и времева изолация на нервната активност. Подобен модел се вписва в по-стара идея в невронауката – че съзнателното преживяване може да зависи не само от това дали невроните са активни, а дали различните части на мозъка успяват да обменят и обединяват информация.
Особено любопитен е експериментът с макаци. При тях учените стимулират дълбока структура в мозъка – центромедианното ядро на таламуса. При тази стимулация част от характерните за упойката промени се обръщат, а животните възстановяват способността си да реагират на околната среда. Това подсказва, че поне част от процесите, свързани със загубата и възстановяването на съзнателната реакция, могат да бъдат управлявани чрез определени мозъчни мрежи.
Изследователите обаче са предпазливи. Резултатите не доказват, че е открит един-единствен механизъм на съзнанието. Различните упойки действат върху различни молекулярни мишени, а нервните системи на изследваните животни се различават огромно. Именно затова сходният краен модел е толкова интересен.
Фактът, че той се открива при видове, разделени от стотици милиони години еволюция, повдига още по-голям въпрос: дали способността на нервната система да свързва информация във времето и пространството не е една от най-древните предпоставки за будното състояние?