През ерата на динозаврите Земята е претърпяла няколко епизода на т.нар. „истинско полярно скитане“ - процес, при който цялата твърда обвивка на планетата бавно се преориентира спрямо оста си на въртене. Според учените това е оказвало много по-голямо влияние върху околната среда и нивото на Световния океан, отколкото се е смятало досега. Това сочат данните от ново изследване, за което разказва gizmodo.com.
Макар често да си представяме Земята като идеална сфера, тя всъщност е леко сплесната заради въртенето си. Когато разпределението на масите в недрата и на повърхността се промени, балансът на планетата се нарушава. В отговор Земята постепенно се „пренастройва“, така че отново да постигне устойчиво въртене. Може да се стигне до парадоксални промени като например географските полюси да се окажат на различни места върху земната повърхност, сякаш цялата планета се е наклонила. Това явление е известно като „истинско полярно скитане“.
Досега учените са смятали тези движения за незначителни или изключително бавно протичащи във времето. Новият анализ обаче открива връзка между предполагаеми периоди на по-бързо полярно скитане и значителни промени в морското равнище през юрския и кредния период, се казва в статия, публикувана в списание Science.
Авторите разработват нов подход за проследяване на това явление. Вместо да разчитат основно на палеомагнитни данни, те използвали сведения за периодите, когато моретата са завземали нови части от континентите. Направили реконструкции на промените в крайбрежните линии през последните 320 милиона години. Според учените колебанията в положението на Земята би трябвало да оставят характерен отпечатък върху разпределението на сушата и морето.
Когато планетата се стреми да възстанови баланс си, твърдата земна обвивка се преориентира спрямо оста на въртене, докато вътрешното ядро и климатичните пояси запазват относително устойчивото си положение. Подобни събития оказват сериозно влияние върху климата, екосистемите и дори върху процесите във външното ядро, които генерират земното магнитно поле.
Изследователите отбелязват, че досега разграничаването между полярното скитане и движението на тектоничните плочи е било трудно. Затова в академичните кръгове мненията за мащаба и скоростта на тези процеси през мезозойската ера са противоречиви.
При анализа си екипът открива четири периода, в които се наблюдават ясни признаци за сравнително бързо истинско полярно скитане. Те обхващат ранната юра преди около 200–190 милиона години, прехода между късната юра и ранната креда преди около 150–140 милиона години, средната креда преди приблизително 100–90 милиона години, както и по-скорошен период през олигоцена и миоцена преди около 30–20 милиона години.
Тези пренареждания са причинявали мощни промени в разпределението на океанските води. Най-силно са били засегнати районите, разположени далеч от основните оси на въртене, където морското равнище постоянно е променяло нивата си. Резултатът бил заливане на едни територии и оголване на други. Обликът на бреговите линии постепенно се променял.
Проучването не разглежда подробно как тези процеси са повлияли на живите организми, но ако изводите му се потвърдят, това означава, че по време на господството на динозаврите една слабо оценявана досега геоложка сила е променяла крайбрежията на Земята в глобален мащаб и е участвала във формирането на средата, в която са живели древните екосистеми.
